Унгария се тресе, Ширак посредничи за Иран

Седмичникът Ди Цайт отделя голямо внимание на вътрешната политика след изборите в две германски провинции преди седмица. Изявлението на папа Бенедикт 16, предизвикало негодувание в ислямския свят е тема както в Цайт, така и в другия голям седмичник, близкия до католическата църква Райнишер Меркур. Той коментира още политическите промени в Швеция и в Япония. Друга обща тема за двата седмичника са вълненията в Унгария. Ето коментара на Райнишер Меркур:

Съзнанието на хората, че в продължение на десетилетия са били систематично лъгани от тоталитарните си държавни ръководства е една от основните причини за моралното, а по-късно политическото крушение на държавите от някогашния комунистически Източен блок. Ето защо гражданите на тези страни реагират бурно, когато усетят, че и все още младата им демокрация има трудности да борави коректно с истината. Ние като германци добре го знаем: правителството, което отначало обещаваше цъфтящи нови провинции, а после извърши жестоки операции по саниране, получи брутално наказание. Сегашните събития в Унгария са сигнал за цяла Европа. Веднага след като премиерът Ференц Дюрчани призна, че правителството от сутрин до вечер е лъжело хората за истинското състояние на страната, Унгария се разтресе от размириците на едно окървавено извънредно положение. Тъкмо Унгария, която инак минава за отличник сред реформиращите се държави, сега трябва да признае, че се намира в най-тежката си икономическа криза от седемдесетте години насам. Макар че в някои съседни източноевропейски страни положението е още по-драматично. Техните проблеми отдавна са и наши проблеми, защото въпросните страни днес за част от европейската вътрешна политика. Вярно, процесът на източното разширяване на ЕС беше исторически правилен. Въпреки това след разкритията в Унгария политиците няма да сбъркат, ако позабавят поне бързото въвеждане на еврото във въпросните страни.

Коментира Райнишер Меркур.

Жак Ширак не е сред любимците на международната политика. Неговите изблици на високо френско самочувствие често пъти са дори доста дразнещи. Сега Ширак отново предизвика недоумение сред партньорите си като каза, че за да започнат ядрени преговори с Техеран не е необходимо преди това Иран да прекрати обогатяването на уран. Но нали тъкмо такова беше категоричното изискване на Съвета за сигурност? Дипломати твърдят, че ръководството в Техеран буквално попива такива изявления, защото иска да протака. Навярно докато сглоби атомната си бомба. Сигурно и докато укрепи позициите си на регионален лидер. А най-вече, за да вдигне цената на преговорите. САЩ и европейците вече дадоха възможност да се водят преговори без предварителни условия – между пълномощника Хавиер Солана и иранския отговорник Али Лариджани, чиито резултати да се представят в Съвета за сигурност. Ширак сякаш иска да стабилизира именно тази преходна фаза. Защото ако Солана и Лариджани се споразумеят, САЩ също ще могат да се включат в преговорите, без щети за имиджа си. Дипломацията е изкуството на възможното. Възможно ли е обаче мандатът на Лариджани да съдържа само правото да прави изявления, но не и да поема ангажименти? Това тепърва ще се види.

Коментира Ди Цайт.