1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Университет или висш институт!? Кои са разликите?

31 юли 2008

В Германия има редица учебни заведения. Кандидат-студентите от чужбина обаче често не могат да си обяснят кои са разликите между университета, висшия институт или пък частния университет?

https://p.dw.com/p/EnqV

Университетът е най-обичаното висше учебно заведение в Германия

Die neue Universität in Würzburg
Университетът във ВюрцбургСнимка: Mahmoud Yacoub

Въпреки че там образованието не винаги е тясно свързано с професионалния живот, две трети от учащите в Германия учат в университети. В тях те получават предимно теоретични и методически познания. Спектърът от специалности обхваща медицина, право, природонаучни специалности, хуманитарни науки, както и определени специалности с учителски профил.

В университетите се провеждат всякакви научни изследвания, но не за да служат на обществения интерес. Те целят да покажат на студентите как човек сам може да прави открития. В германските университети учащите имат възможността лично да определят как да комбинират отделните предмети и курсове и при кои професори да учат. Това обаче може да има и отрицателен ефект. Като например, че прекаленото лутане води до удължаване на следването.

Висши институти – перфектната комбинация от теория и практика

Който иска да завърши висше образование, което е тясно свързано с професионалния живот, трябва да се запише в някой от висшите германски институти – т.нар. Fachhochschule. Тези институти съществуват от 30 години насам и броят им е около 160. Учебният план протича почти както в училище – редовна програма през седмицата, извинени и неизвинени отсъствия, упражнения, домашни и т.н. Днес висшите институти са наричани още „Университетите на модерното индустриално общество”.

Universiteit Maastricht Uni Maastricht Studenten in der Bibliothek der Universität
Снимка: Universiteit Maastricht

Предимството за учащите е, че там се поставят ясни цели и те могат да изберат конкретна професия. Следването в тези институти трае по-малко отколкото в университета, обикновено – 6 семестъра, т.е. 3 години.

Музикални и художествени академии

В Германия има 56 музикални и художествени академии. Обикновено там се провеждат приемни изпити, които не са никак лесни, а и напливът е голям.

В тези академии се предлагат следните специалности: живопис, графика, моден дизайн, вътрешна архитектура и скулптура. А архитектура, сценичен декор, художествена реставрация, керамика или медии се предлагат само в някои от тях.

Някои от музикалните и художествени академии са специализирали в определени специалности. Такъв е случаят в Лайпцигската академия за графика и книгоиздаване. Това е и първият ВУЗ, който е предложил специалността Фотография – още през 1983 година. В Хале пък се намира Академията за приложни изкуства и дизайн. В тези академии студентите получават обикновено титлата „Бакалавър”.

Възпитаниците на музикалните академии обикновено стават диригенти, музиканти, певци, диригенти, композитори. В тях обаче се предлагат и специалностите джаз, църковно пеене, музикално-театрална режисура, както и сценичен танц. Освен това там учат и желаещите да станат учители по музика. В музикалните академии също се провеждат приемни изпити, на които изпитващите оценяват музикалните способности на кандидат-студентите.

За специалността модерни медии също има доста кандидати. Такива висши училища има в Кьолн (Kunsthochschule für Medien), в Мюнхен(Hochschule für Fernsehen und Film), както и в Потсдам-Бабелсберг (Hochschule für Fernsehen und Film „Konrad Wolf“). Там се предлагат специалности за бъдещи режисьори, сценаристи и оператори.

Църковни ВУЗ-ове

Abschied vom Papst Pfarrer Michal Czajkowski ökumenischer Gottesdienst
Единственото по рода си Висше еврейско училище в Германия се намира в ХайделбергСнимка: picture-alliance/ dpa

В католическите и протестантски висши учебни заведения учат не само тези, които смятат да стават свещеници. В Германия има над 40 такива ВУЗ-а.

В протестантските ВУЗ-ове се предлагат специалности за бъдещи свещеници и учители по религия. А в католическите – в сферите на социалната педагогика, както и педагогика на общността. Желаещите да учат в тези висши училища са повече отколкото броя на местата.

Единствено по рода си в Германия е Висшето еврейско училище в Хайделберг. В него се приемат студенти от всички религии.

Педагогически ВУЗ-ове

В педагогическите ВУЗ-ове учат тези, които възнамеряват да работят като учители. Всъщност те съществуват като самостоятелна институция само в провинция Баден-Вюртемберг. Навсякъде другаде в Германия, учителските специалности се предлагат в педагогическите институти на университетите. Освен специалностите начален учител, както и учители по различни предмети в по-горните класове , в този вид ВУЗ-ове се предлага и следното: обща възпитателна наука, училищна педагогика и педагогическа психология.

Професионални академии

Професионални академии има само в провинциите Баден-Вюртемберг, Саксония, Тюрингия и Берлин. В тях се предлагат социални науки, икономика, както и технически специалности. В този вид ВУЗ-ове следването трае 6 семестъра и се провежда по т.нар. дуална система – една част от обучението преминава в аудиториите, а останалата – във формата на стаж към някоя фирма. По този начин по време на следването си студентите получават месечно възнаграждение от средно 500 евро на месец.

Частни университети

Japanische Studenten in Växjö Schweden
Снимка: AP

Не всички частни университети предлагат това, което обещават в проспектите си. Затова важно за качеството на образованието, което се предлага в тях, е те да са признати от министерството на образованието.

В момента в Германия има около 50 признати частни университети.

Таксите за следване в тях обаче са прекалено високи за. От 15 000 евро за целия период на следване във висшето училище във Витен-Хердеке до 4000 евро на семестър в Търговския частен университет в Лайпциг.

Точна затова е броят на учащите в този вид ВУЗ-ове е оскъден.