Ураганът Катрина, силната държава и свободата

Германските седмичници Ди Цайт и Райнишер Меркур и тази седмица предлагат на читателите си сходни теми като акцент на броя: предстоящите парламентарни избори в Германия и поуките от опустошителиня ураган Катрина в САЩ. В уводните си коментари те правят дори пряка връзка между двете теми. Най-напред – част от тезите в ляволибералния Ди Цайт:

Дали ураганът Катрина в САЩ наистина не беше наказание заради скъперничеството на държавата, както намекна германският канцлер в телевизионния дуел, за да спечели точки срещу неолибералната си съперничка Ангела Меркел? Ако не и нещо повече: дали не беше отмъщение на боговете заради неподписания протокол от Киото, както пък внушава германският министър на околната среда? Не, нещата не са толкова прости. Обяснението е не в слабостта на държавата, а в слабостта на властите, при това на всички равнища – градско, щатско и федерално. В крайна сметка обаче отговорността винаги носи онзи най-горе: президентът. Американската държава не е нито бедна, нито безпомощна, както намеква Шрьодер. Тя просто не се справи със задълженията си и на трите равнища. В САЩ няма криза на държавата, в криза е президентът Буш. Като добавим и безкрайната Иракска война, тази криза става най-тежката за двата му мандата.

Това бяха няколко изречения от коментара в Ди Цайт. На същата тема е уводният коментар и в другия седмичник – консервативния Райнишер Меркур. Изводите обаче са по-различни:

Потъването на Ню Орлинз – наводнение с библейски измерения. С типичния си добър инстинкт Герхард Шрьодер предложи на засегнатите пакети с храна и вълнени одеала – и това беше правилно. Но канцлерът, който има опит с наводненията, искаше още. В Германия подобна катастрофа не би била възможна, заяви Шрьодер в телевизионния дуел със своята съперничка. Защото тук държавата била силна. Попадение в десятката. А може би не? Никой не би искал да провери на практика как точно биха реагирали германските власти на една катастрофа с мощността на няколко атомни бомби, засегнала площ колкото цяла Западна Германия. Та мигар сме забравили, че само преди няколко седмици германските провинции се тревожеха от липсата на достатъчно ваксина, в случай на масова епидемия от птичи грип? И ще отрече ли някой, че след цунамите Бундесверът успя да изпрати само един санитарен кораб, докато други страни, най-вече САЩ, откараха в кризисния регион много тежка техника за разчистване? Добре, нека все пак да приемем, че ние имаме “силна държава”. Силната държава обаче често пъти се обитава от слаби и несамостоятелни граждани. В САЩ несъмнено е точно обратното: слаба държава, но граждани с изключително самочувствие, които взимат своята съдба в собствените си ръце. Да, за онези навярно десет хиляди души, които загинаха, това вече не е възможно. Но пострадалите близо 150 хиляди души, които изгубиха цялото си имущество, едва ли дълго ще търсят виновника. Наистина, в момента те изливат гнева си върху президента Буш, а в Германия мнозина с удоволствие им пригласят. Но щом посъберат сили, мнозинството от пострадалите ще запретнат ръкави и ще се измъкнат сами от бедата, без да чакат долари от Вашингтон. Тази нагласа си остава чужда за повечето европейци. Тук и до днес разчитат на всемогъщата държава, която се грижи за хората от люлката до гроба. Вярно, това създава известна сигурност. Нямаме обаче никакво основание за високомерие, още повече, че то не може да ни предпази от беди. Коментар в Райнишер Меркур.