Усърдният разузнавач на Хитлер

Когато на 22 юни 1941 г. Германия напада Съветския съюз, Вермахтът е имал сравнително вярна представа за намиращите се близо до границите вражески войски и въоръжение. Занижена обаче е била оценката за числеността на запасните войници и броя на танковете и самолетите на Червената армия. Нищо не се е знаело също над какви нови модерни оръжия са работели руските оръжейни експерти. Грешка е било и това, че при съставянето на картината за врага не е било потърсено дори мнението на германските офицери, които до 1933 година са работели заедно с Червената армия.

Източното разузнаване на Вермахта

Поради германските успехи в началото на войната пропуските в разузнаването на врага отначало не са били забелязани. В оперативно-тактическия отдел към Генералния щаб, отговарящ за оценката на вражеските войски на източния фронт, дори напълно са изключвали възможността за контраофанзива, каквато руснаците предприемат през декември 1941 година. След този провал началникът на отдела е сменен и на негово място е назначен полковник Райнхард Гелен. Под негово ръководство започва усилено разузнаване на врага. Тази дейност е описана подробно в книгата на Магнус Пал за вражеското военно разузнаване на Хитлер.

По време на войната като източници на информация са използвани свидетелства от разпитите на руски военнопленници, радиосъобщения, данни от специални войскови части за разузнаване на терена и пр. Работата на отдела е била силно затруднена от липсата на специално обучени за тази дейност офицери, както и на преводачи. Набавянето на информация по радиото е ставало обаче не чрез прослушване на съобщенията, а чрез анализ на честотата на предаванията и установяване на местоположението на предавателите. По този начин Вермахтът първоначално успява да извлече полезна информация за структурата на Червената армия и за най-непосредствените ѝ планове. По-късно обаче руснаците променят изцяло начина на използване на радиочестотите, което силно намалява възможностите на германците.

Изкуството на формулировката

Гелен бързо установява грешките и пропуските на поверения му отдел и се захваща да ги отстрани. Той успява да премахне разделението на двете дейности - по набавянето и оценката на информацията, което често е водело до загуба на данни или до погрешни интерпретации. Постепенно Гелен успява да си осигури пълен контрол върху целия процес на набавяне на разузнавателна информация. Той е умеел да съставя оценки на състоянието на врага, които са били хем максимално конкретни, хем достатъчно неясно формулирани. След оценката Гелен е предлагал на ръководството на армията няколко различни тълкувания и е правел прогнози въз основа на събраната информация. С този метод на работа шефът на отдела за разузнаване си спечелва много добро име както във висшето армейско командване, така и сред командирите на армейските части на Източния фронт.

Задачата на отдела на Гелен е била да прави оценка на ситуацията въз основа на събраната разузнавателна информация. Но с напредването на войната и увеличаващите се успехи на Червената армия докладите на Гелен стават все по-песимистични. За Адолф Хитлер обаче песимизмът е бил равносилен на предателство. След грешната прогноза, която отделът по разузнаването прави за намеренията на руснаците през февруари 1945 година, Райнхарад Гелен е уволнен.

Ценността на информацията

Той не е допускал, че е възможно коалицията на победителките във Втората световна война да се разпадне. Събраната от неговия отдел ценна информация, включително под формата на писмен материал за Червената армия, по-късно е използвана от американците. След края на войната Райнхард Гелен продължава да ръководи разузнавателния отдел към Генералния щаб, който поставя основите на бъдещата служба за външно разузнаване на Федералната република.

Magnus Pahl: Fremde Heere Ost. Hitlers militärische Feindaufklärung, Ch. Links Verlag, Berlin 2012

АГ, ФАЦ, Е. Лилов/ Редактор: Б. Рачева