1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

ФАЦ за 100-те дни на Борисов

ФАЦ/ВШ/СГ4 ноември 2009

Под заглавие "Природно явление" и надслов "Борисов най-обича да ругае предшественика си" авторитетният германски в. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" помества следната статия от балканския си кореспондент Михаел Мартенс:

https://p.dw.com/p/KOCc
Ще успее ли Борисов да докаже, че България може?Снимка: picture-alliance/ dpa

ЕС от години насам гледа с недоверие към столицата на най-бедната си страна-членка. Замразяването или спирането на средства от европейските фондове бе последствието от лошите вести, произведени в България след присъединяването й през 2007 година. До изборите това лято българите споделят това недоверие и според анкетите нямат доверие на правителството си. Това недоверие е дори уникално дълбоко в сравнение с другите европейски страни. Европейските институции, точно обратното, се ползват с голямо доверие. През лятото само 17 на сто от анкетираните българи вярваха на правителството си, докато Комисията на ЕС набра 50 на сто. Мнозина българи биха предпочели да ги управляват от Брюксел.

Успешно дистанциране от стария елит

Там недоверието спрямо София съвсем не е изчистено, откакто българите през лятото гласуваха против старото си правителство на българските социалисти и на турския лидер Ахмед Доган. Предвид на новите управляващи в София възниква въпросът дали може да се очаква подобрение. Защото на парламентарните избори българите издигнаха на власт една странна нова партия - "Граждани за европейско развитие на България" /ГЕРБ/ на някогашния кмет на София Бойко Борисов получи почти 40 на сто от гласовете.

Symbolbild Liste schreiben
Рецептата за успеха на ГЕРБ е, че символизира ново началоСнимка: BilderBox

Наистина ГЕРБ се размина за малко с абсолютното мнозинство, но пък Борисов си осигури подкрепата на две малки дясно-центристки партии, както и на великобългарския главен скандалджия Волен Сидеров от националистическото движение "Атака". Това не е солидна изходна позиция за опита да се реформира най-бедната държава в ЕС. Борисов наистина включи в кабинета си неколцина експерти, но повечето от хората му заемат политически длъжности за пръв път. В това дори се състоеше рецептата за успеха на ГЕРБ: партията създаде впечатлението, че символизира ново начало и се различава от стария елит.

Подчиняването на България на реформаторските директиви от страна на Световната банка, МВФ и най-вече на ЕС, наистина се подкрепя от всички важни партии в страната с изключение на "Атака", но създава у гражданите впечатлението, че политиците не могат да предизвикат никакви промени. Гледна точка, която укрепи политическите елити, които за всички свои идеи и позиции използваха като аргумент присъединяването към ЕС, вместо по същество да агитират за проектите си. Така че присъединяването към ЕС придоби едва ли не характера на неизбежно природно явление. Тъй като партията на Борисов, която е напълно приятелски настроена към Европа, се появи, едва след като това политическо природно явление вече бе настъпило, успешно й се удава да се дистанцира от всички тежести на реформаторския процес и най-вече от придружаващата го корупция.

Отвличане на вниманието?

Ала може ли ГЕРБ да предложи на гражданите нещо повече? След настъпването на стотния ден от управлението на хората на Борисов поне може да се каже, че досега не са настъпили катастрофи. ГЕРБ успява да избягва и скандали в собствените редици. Борисов предпочита да се упражнява в раздаването на удари по предшественика си, партийния шеф на БСП Сергей Станишев, под чието ръководство страната наистина се присъедини към ЕС, но не успя да пристигне в Европа.

Почти няма ден, в който Борисов да не оповестява публично мним или истински скандал от администрацията на предшественика си. Последно ставаше дума за въпроса дали Станишев е искал да потули поверителен доклад от есента на миналата година за корупция в правителствените кръгове. Българският главен прокурор Велчев досега още преценява случая, който отвън е трудно разбираем и напомня за разчистване на сметки. В обкръжението на бившия премиер Иван Костов обаче, на чиито депутати досега малцинственото правителство на Борисов можеше да разчита, вече се дочуват недоволни гласове. Отделни депутати питат дали постоянните удари на Борисов срещу предшественика му нямат за цел да отвличат вниманието от това, че правителството досега не може да демонстрира убедителни рецепти за борба с икономическата криза.

Bojko Metodiew Borissow
Борисов се радва на рекордно одобрениеСнимка: SA-Vladimir Petkov

Популярността на Борисов е засега непоклатима

Много от мероприятията на Борисов наистина изглеждат като чист популизъм. Наскоро той нареди икономии при посрещането на чуждестранни делегации, тъй като правителството досега само за обеди и цветя харчело по около 3 500 евро на месец. И оповестеното от Борисов решение, че въпреки разчулия се преди няколко дни отказ на германския енергиен концерн ЕрВеЕ от участие в строежа на АЕЦ Белене, работата по построяването на централата ще продължи, се възприе добре - ядрената енергетика е популярна в България. Че освен това политически отдавна вече незначителният бивш цар Симеон Втори щял да върне 400 хектара гори, за които се твърди, че след завръщането си от изгнание е получил обратно от държавата по неправомерен начин, донесе допълнителна популярност на Борисов.

Политически по-значимо бе оповестеното намерение, депутати, които са сътрудничили или доносничили на комунистическата тайна служба, да бъдат изключени от почти всички важни парламентарни комисии. Че БСП и Доган искат да протестират срещу това пред КС, не е учудващо, тъй като техните депутати са засегнати над средното статистическо ниво. Премиерът може да изчаква спокойно, защото и следващото изпитание за популярността му е почти спечелено: победата на кандидатката на ГЕРБ на кметските избори в София на 22 ноември е почти сигурно.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми