Фигурата на проститутката в литературата
10 януари 2009
Проклината, търпяна, търсена - леконравната жена е изолирана от обществото и същевременно е част от него. Ако реши да се откаже от занаята, да загърби миналото си и да започне порядъчен живот, тя се сблъсква с куп пречки. Проститутката е вечната аутсайдерка. В литературата тя често се среща - в различни нюанси.
Първообразът й откриваме в Мария Магдалена - същата онази жена в Новия завет, която помазва нозете на Исус с миро и за която се казва, че е грешница.
И когато една грешница, която живеела в града, узнала, че Исус се отбил при фарисеите, тя дошла с алабастров съсъд с благовонно масло и пристъпила към него, като плачела и сълзите й се ронели по нозете му. И тя изтрила нозете му с косите си, целунала ги и ги помазала с миро.
Исус й прощава греховете и тя се покайва. С други думи, отказва се от греховния занаят, престава да бъде проститутка. Темата намира широко отражение в литературата.
Другояче стоят нещата в антична Гърция. Бракът е чисто икономически съюз и успоредно с него съществуват хетерите. Те са образовани жени, спътници на мъжа, когато става дума за емоционалната страна на връзката. Този облагороден вариант на проститутката срещаме в произведенията на Менандър и Платон - през трети век преди Христа.
През 18 век Кристоф Мартин Виланд се връща към образа на гръцката хетера. В романите си "Агатон" /1766/ и "Аристип и съвременниците му" /1801/ представителки на най-древния занаят са Данае и Лаис. Но те се пречистват от греха благодарение на сантиментална любов.
В баладата си "Бог и баядерка" /1798/ Йохан Волфганг фон Гьоте рисува образа на вярната проститутка, на детински наивната лека жена с добро сърце. Съвсем друг е образът на Луцинда в едноименния роман на Фридрих Шлегел - неговата героиня обича Юлиус, но същевременно има и други любовници. Във финала на романа тя се самоубива.
Реалистично и без илюзии представя Георг Бюхнер куртизанката Марион в пиесата си "Смъртта на Дантон" /1835/. В сцена с Дантон Марион изповядва: "Но аз бях като едно море, поглъщах всичко и затъвах все по-дълбоко. Всички мъже се сливаха като че ли в едно тяло. Природата ми, изглежда е такава, можеш ли да се противопоставиш на природата си?"