Философът професор Андреас Чезана за ценностите в Европа и за България като член на ЕС

Въпрос: По кои ценностни системи се ориентират днешните млади поколения в Европа? Дали това е науката, дали е философията, дали е религията?

Отговор: Въпросът е много труден, но навярно все пак може да се отговори относително просто. Не бива да противопоставяме едното срещу другото. От няколко години насам религиите отново играят все по-важна роля, философията все още запазва позиции – може би не под формата на конкретни теории, но като традиция. Науката е особено важна, макар че аз често установявам едно и също нещо: науката не се възприема буквално. Винаги минават няколко години, преди хората да възприемат определени научни резултати. Разбира се, не бива да подценяваме и ролята на изкуството. Изводът ми е, че живеем в плуралистично съвремие. Ето защо винаги пледирам да приемем този плурализъм. Смущава ме фактът, че на този плурализъм понякога се гледа като пречка срещу единението на Европа, че плурализмът едва ли не бива демонизиран, защото, видите ли, той пречел на ориентацията на младите хора. Тъкмо обратното: плурализмът е не заплаха за настоящето, а решение на днешните проблеми.

Въпрос: А смятате ли, че позитивизмът губи позиции?

Отговор: Позитивизмът в смисъл на абсолютно преклонение пред научните факти и ориентиране само според тях наистина губи позиции. Но и тук трябва да се гледа по-широко. Като философ ще кажа, че когато науката е доказала определени факти вече не е нужно философите да търсят нови отговори на същия въпрос. Религията също трябва да се научи да мълчи, когато научните факти я оборват. Но това не значи, че науката трябва да се абсолютизира.

Въпрос: Европа се намира в процес на обединяване. Какви културни стойности, какви ценности ще донесе Източна Европа на Западна, какво ще получи в замяна?

Отговор: Всяко разширяване на Европа е обогатяване на Европа, при това – двупосочно. Така Европа става по-пъстра, по-многообразна и в крайна сметка – плуралистична. На оскъдната на територия на Европа ние можем да развиваме форми на съвместно съществование, които са ни особено необходими във времената на глобализация. Не бива да забравяме, че обединена Европа наистина е едно общо културно пространство, едно прекрасно културно пространство, обаче от глобална гледна точка Европа това пространство е съвсем мъничко. В съвременния свят Европа е малцинство и това от година на година ще става все по-очевидно. Чисто демографски – независимо, че се обединява и разширява – Европа ще заема все по-малък процент от света.

Въпрос: На 1. януари България влиза в ЕС. Какво свързвате вие с името България, коя е първата ви асоциация?

Отговор: Ще кажа първото, което ми хрумва: малко ме е срам, че още никога не съм бил в България, че знам доста малко за тази страна. Веднага трябва да добавя, че много се радвам за приемането на страната в ЕС и лично възнамерявам да я опозная. Мисля си, че ако България не влизаше в ЕС, сигурно нямаше да имам такова желание. Тогава щях да си кажа: “Защо пък точно там да ходя? Светът е голям, има толкова много неща за гледане и научаване.” Сега обаче България е част от нас, част от това общо културно пространство, за което стана дума – и аз трябва да я открия.