Флоров, Искров и пенсионната реформа

На фона на леките вътрешни сътресения в управляващото многопартийно мнозинство около разпределението на постове и властови позиции, като че ли един факт остана неодооценен - още в третата си седмица правителството получи първата заплаха със стачка. Макар и да е донякъде обща и неопределена, тази заплаха ще е достатъчно сериозен тест за това как то ще реагира на външен натиск и съпротива срещу планираните и провеждани от него политики.

Да се харесаш на всички

Една от най-характерните черти на днешния премиер по време на първия му мандат на този пост бе склонността да променя в движение, понякога бързо и рязко, мнението и решенията си под влиянието на такъв натиск. Тази промяна обикновено бе представяна като вслушване в общественото мнение и пример за демократичност. В действителност обаче тя най-често бе израз по-скоро на реформаторско безсилие, политическа непоследователност и желание да се харесаш на всички. Крайните решения пък се определяха от това кой вика по-силно и кой успява да събере по-масова и гласовита улична и медийна подкрепа.

Примерите за това са многобройни, достатъчно е да си спомним само мъчителния зиг-заг около забраната на пушенето на обществени места.

Тестване на обществената реакция

Вече има поне два примера, че тази склонност не е забравена и че този начин на действие може да съпътства и втория мандат на премиера и неговото правителство. Става дума за две несъстояли се в крайна сметка назначения. Намерението за тях официално се отрича, но има достатъчно надеждни данни да се смята, че поне на ниво предложения и устни договорки те са били съвсем реални.

Някогашният началник на борбата с организираната престъпност в МВР, едно от най-приближените до министъра на вътрешните работи от първия мандат лица, срещу когото все още се води разследване за подкуп и чието име се свързва със серия показни акции и с упражняване на натиск върху бизнесмени и политически опоненти, трябваше да оглави изпълнителната агенция „Автомобилна администрация”.

При невъзможността да бъде отстранен по друг начин, управителят на БНБ, насъбрал недоверие и нетърпимост покрай аферата с КТБ, пък трябваше да получи обещание за тих ръководен пост в Черноморската банка за търговия и развитие в Солун, за да склони да подаде оставка.

Потвърдените от многобройни източници информации за готвените назначения предизвикаха възмущение. В продължение на няколко дни обаче управляващите мълчаха – сякаш тестваха обществената реакция. Отказът от назначенията и официалните опровержения дойдоха, чак когато вълната на недоволство стана прекалено силна и еднозначна и започна застрашително да засенчва гръмките претенции за ново начало, прозрачност и честност в управлението.

Истинските изпитания предстоят

Наистина, трудоустрояването на верни, но компрометирани лица от първия мандат и сделката с така или иначе съпричастния към „проспиването” на „порочните практики” в КТБ и последвалото ѝ (очевидно добре организирано) затриване биха били морално осъдителни и вредни. Тъй че в случая склонността към промяна в позициите под влиянието на външен натиск свърши добра работа.

Задават се обаче нови изпитания, в които залогът е много по-голям. Първото е с пенсионната реформа. По време на първия мандат на днешните управляващи, след безкрайни преговори, лъкатушения и компромиси бе решено и записано в закона, че възрастта и стажът за пенсиониране при най-масовата категория работещи ще нарастват всяка година с по 4 месеца. Това бе един от малкото (да не кажем единствен) примери за реформаторско действие на тогавашните и днешни управляващи, първа, макар и доста плаха стъпка за стабилизиране на пенсионната система и обръщане на пагубните тенденции в нея. Дошлото през 2013 година ново управление обаче върна нещата назад, като, на първо време, отложи с една година разпоредбата за 4-те месеца.

От 1 януари 2015-та обаче по силата на закона действието ѝ трябва да бъде подновено. И ето че точно в този момент един от двата големи профсъюза поиска тя отново да бъде замразена и гарнира искането си със заплаха за стачка.

Тази заплаха не е изненада. Както няма да е никаква изненада, когато някоя следваща група по интереси се опита по инерция да се възползва от познатата склонност към отстъпление и реши да тества готовността на управлението да следва заявените си приоритети. А такива възможности ще има много. Какво ли ще стане когато дойде ред на тежките решения в съдебната система, енергетиката или здравеопазването?

Положнието се усложнява от факта, че самото управление не е еднородно и по много въпроси външният натиск лесно ще намери вътрешни съюзници. Проблемите обаче са такива, че време и място за обратни завои и отстъпление вече няма.