Фондациите - параван за финансиране на партии?

Макар и да имат различни политически цели, по едно нещо политическите лидери в Германия си приличат. Независимо дали става дума за Ангела Меркел (ХДС), Грегор Гизи (Левицата), Кристиян Линднер (СвДП) или Франк-Валтер Щайнмайер (ГСДП), всички те имат активен ангажимент към фондациите на техните партии. Меркел например е член на Управителния съвет на фондация "Конрад-Аденауер", а Линднер членува във фондация "Фридрих Науман".

Интересното в случая е това, че политическите фондации се ползват с привилегии по отношение на държавно субсидиране. Откакто Ангела Меркел е на власт, тази тенденция се засили допълнително. Когато през 2005 година тя зае канцлерския пост, партийните фондации получиха 318 милиона евро от държавната хазна. А за 2014 година бяха одобрени 466 милиона евро, т.е. увеличението е от близо 47% на сто.

За какво се изразходват парите?

Тези цифри карат някои критици да изпитват сериозно съмнение относно прозрачността в управлението и изразходването на парите: "Данъкоплатецът дава на фондациите близо половин милиард евро, без да знае какво точно се случва с тях. Нужна е повече прозрачност", казва пред вестник "Ди Велт" Райнер Холцнагел, председател на Сдружението на германските данъкоплатци. Той настоява за закон, регламентиращ финансовото обезпечаване на фондациите.

Международната антикорупционна организация "Трансперънси интернешънъл" също е на мнение, че има нужда от промени. Според Михаел Кос, председател на работната група по политически въпроси към "Трансперънси интернешънъл" е нужно да има финансов отчет не само на политическите партии, но и близките до тях организации и фондации.

Щедрото финансиране на политическите фондации всъщност е пряко следствие от строгия германски Закон за партиите. Откакто той е в сила, политическите партии все по-трудно стигат до парите на данъкоплатците. Последно те получиха 150 милиона евро държавни субсидии - т.е. едва една трета от сумата, която през тази година се влива във фондациите. Законът за партиите определя горна граница за държавните средства и извънредните добавки. И понеже за фондациите няма регламент, може да се предположи, че чрез тях партиите се финансират по заобиколен път.

Този проблем занимава в момента и Федералния конституционен съд в Карлсруе. В следващите месеци той трябва да се произнесе по иск на Екологичната демократическа партия. Тази малка партия твърди, че при отпускането на средства за фондациите става дума за "скрита форма на финансиране на партиите". А това е забранено. Фондациите са близки до партиите, но съгласно решение на Конституционния съд от 1986 година те са длъжни да бъдат "независими от партиите в кадрово, финансово и правно отношение".

Съмнения за злоупотреби и прахосничество

Редица експерти смятат, че това условие не е достатъчно и настояват за реформи. Според председателя на Сдружението на данъкоплатците в Германия Райнер Холцнагел фондациите са пример за безотговорно боравене с държавни средства. Досега политическите фондации преследваха три основни цели: да подтикват гражданите към политически ангажимент, да подпомагат професионалното развитие на млади и висококвалифицирани хора и да оказват експертна помощ за развитието на демократичния процес в чужди страни. Според Райнер Холцнагел обаче този профил е прекалено размит. Зад привидно благородните цели всъщност стоят други интереси, твърди той: "Чрез близките до тях фондации, партиите на практика се опитват да финансират свои лични задачи, за които официално не им се отпускат средства", подозира Холцнагел.

Не от вчера в Германия съществуват подозрения за прахосничество на пари или за злоупотреба с държавни средства. Последният такъв случай беше свързан с близката до Християнсоциалния съюз /ХСС/ фондация "Ханс Зайдел", която е принудена да върне 1,8 милиона евро, защото е използвала средствата не по предназначение.