Франция: бунтът на забравените

Консервативният кандидат за президентския пост Франсоа Фийон може спокойно да каже, че се е отървал леко. Ако Фийон се оттегли от президентската надпревара. Възмушението, което се надигна срещу него, след като се разбра, че е плащал тлъсти хонорари на жена си и на децата си с обществени средства, приключи със сравнително малък отлив на избиратели. Според последните анкети, сега той получава одобрението на 20 процента от избирателите и е загубил шест или седем процентпункта в сревнение с допитванията преди да избухне скандалът. Неговите избиратели очевидно оценяват поведението му "само" като юридическо недоразумение, а не като идеологическа изневяра, в каквато можеше да бъде обвинен вярващият католик. Неговият конкурент от социалистическата партия Беноа Амон изпита на собствен гръб какво означава да бъдеш обвинен в идеологически прегрешения. Макар че обвинението не го засяга лично, а се отнася общо до неговата партия, която управлява от пет години под ръководството но Франсоа Оланд. Но и това не му помогна. Според допитванията, той получава едва осем процента.

Мултикултурализъм и културно маргинализиране

По този начин Амон плаща сметката за една политика, която донесе на неговата партия през изминалите години фаталното реноме на партия на политическата безпринципност. Тя минаваше и все още минава поне на име за социалистическа. Но отдавна вече не е лява партия. Поне в смисъла, че не преследва съответната програмна политика. Партията често говореше за нея, но се отказа да я претвори в дела. Вместо това социалистите подхванаха една друга тема: мултикултулното общество, миграцията и интеграцията. От една страна, те се посветиха на "чуждото", а от друга, създаваха впечатлението, че не се чувстват у дома в собствената си страна. Дебатът за благото и опасностите на плуралистичното общество разедини французите като никоя друга тема. Това обаче не се отрази добре на страната. Защото идеологическите фронтове преминават паралелно със социалните. Апологетите на мултикултурното общество принадлежат към по-високите слоеве на обществото, докато мнозина, на които тази еуфория им е чужда, имат съвсем други грижи. Те се борят за оцеляването си. Освен това трябваше да се примирят с факта, че минават за втора ръка в шикозната среда на самопровъзгласилия се авангард. Последицата от това беше, че към икономическата мизерия се прибави и културното маргинализиране.

"Пъстрите" и "сивите"

Социологът Кристоф Гию многократно предупреждаваше за опасността от това разцепление. Той разпалено критикува втвърдяването на дебата в идеологическа посока и трансформацията на политиката в идеология и жизнен стил. "От едната страна са модерните хора - тези, които са разбрали смисъла на историята. Тези които уважават другите. А от другата страна са по-ниско квалифицираните, по-ограничените и по-необразованите", пише той. Кристоф Гию от години предупреждава за радикализирането на изключените от обществото и недоволните. Според последните допитвания, една пета от французите са готови да дадат гласа си на партията "Национален фронт"и одобряват излизането на Франция от ЕС. По всяка вероятност обаче Марин льо Пен няма да триумфира на края. Понастоящем социаллибералът Еманюел Макрон има лека преднина, а левият кандидат Жан-Люк Меланшон се нарежда малко след Льо Пен. 

За кого ще гласуват в крайна сметка францзите? Резултатът от изборите още отсега е урок за социалистите. Той им напомня, че една република може да бъда "пъстра", само ако нейното политическо ръководство се грижи и за онези, чието икономическо и културно съществувание е "сиво".