1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Французите обърнаха гръб на Макрон

Регина Бринкман
1 юли 2020

"Република, напред!" - партията на френския президент Еманюел Макрон, претърпя сериозно поражение на местните избори. Той и неговото правителство така и не можаха да сложат началото на нова ера в политиката.

https://p.dw.com/p/3ecKa
Снимка: picture-alliance/R. Lafargue

Еманюел Макрон загуби одобрението на французите почти толкова бързо, колкото го спечели. Планът на президента да разшири присъствието на партията си в цялата страна на местните избори се провали. "Република, напред!" така и не можа да се наложи. Избирателите на Макрон са предимно в градовете, но дори градска Франция отказа да подкрепи партията на президента. 

Мнозинството избиратели, близо 60 процента, предпочетоха да си останат у дома - на втория тур избирателната активност беше едва 41 на сто. Това може да се дължи и на страха от коронавирус - на първия тур през март, когато маските не достигаха, много от членовете на избирателните комисии се заразиха с Ковид-19. Поради това сега се правят редица проверки дали правителството не е проявило немарливост във времената на здравна криза.

Ниската избирателна активност разкри дълбоката криза на доверие във Франция. Много от французите изпитват недоверие към политиката, подхранвано от корупцията и сенчестата икономика. Макрон не носи отговорност за повечето скандали. Но той и неговото правителство не успяха да сложат началото на нова ера, която да се пребори със злоупотребите с власт.

За да може да продължи своя възход, Макрон, който основа "Република, напред!" през април 2016-а и само година по-късно се настани в Елисейския дворец, има нужда от свеж ресурс. Желанието за политическа промяна продължава да мотивира оптимистичните и проевропейски настроени французи. Но те вече не възприемат младата партия на Макрон като сила, близка до гражданите, и способна да подобри качеството им на живот.

Избирателите в големите градове избраха да експериментират със зелени леви коалиции - в това число Лион, Бордо и Париж. Новите зелени кметове залагат на политиката, ориентирана към защитата на климата, и на устойчивата икономика. Те не възприемат начина, по който президентът се опитва да наложи опазването на околната среда "отгоре". В известна степен те са един по-изтънчен вариант на "жълтите жилетки", чиито протести бяха разпалени от авторитарно наложения еко данък на горивата. Резултатите от изборите са санкция за Макрон, който не спази предизборното си обещание да включи по-активно гражданите във вземането на решения. Сега спасението му би могло да бъде в едно преустройство на правителството.

Кризата на доверието обаче е много по-дълбока, за да може да бъде преодоляна с нови имена в кабинета. Резултатите от местните избори показват, че Франция става все по-фрагментирана. В малките населени места липсва интерес към зелените партии - в повече от половината от 35-те хиляди общини ще управляват десни кметове. Комунистите пък продължават да губят позиции - те отстъпиха в някои от последните си бастиони Сен Дени и Обервилие, част от т.нар. "червен пояс" около Париж.

Характерно за френските избиратели е най-вече желанието им да накажат управляващите. Именно тази воля за наказание, която преди три години изведе Макрон на власт, сега се отрази в резултатите, получени от неговата партия. И пак тази воля може всеки момент да разбие и надигналата се зелена вълна. 

Регина Бринкман, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата