Френски позиции по европерспективите на Турция

Няколко дни след програмната реч на френския президент произнесена пред висши дипломати в Париж в края на август, в която на Турция бе отделено специално място, бяха оповестени резултатите от поредното проучване на Евробарометър относно вижданията на гражданите на стария континент за бъдещето на съюза, които показват огромна подкрепа за членството на Турция в Европейския съюз.

Едва ли едното има пряка връзка с другото, въпреки че екипа, привлечен да работи в Елисейския дворец със сигурност следи внимателно обществените нагласи и редовно анализира промените в тях.

По какъв начин Турция успява да спечели симпатиите на обикновените граждани? Как възприемат те по-нататъшния процес на разширяване? Кои европейци са благоприятно настроени към приемането на Анкара в «Брюкселския клуб»? Отразява ли се това на политическите решения, които чертаят бъдещето на съюза?

За отбелязване е, че сред тези, които смятат, че Турция ще влезе скоро в съюза са холандците, шведите, датчаните, гражданите на Люксембург, финландците – с други думи по-малките нации, които не страдат от мегаломания и не смятат, че самочувствието на една нация е пропорционално на квадратните метри на нейната територия.

Това не се отнася за французите и още по-малко намира отражение във външнополитическите позиции на Саркози.

В същото време обаче една незначителна еволюция във възгледите на френския президент е факт, който бе отбелязан от всички наблюдатели.

Саркози постави в особена зависимост преговорите с Анкара от фундаменталната визия на 27-те за бъдещето на Европа: тя трябва да засяга въпроса за границите, по-нататъшната съдба и посланието на съюза, което трябва да бъде изработено от 10-членен комитет от висши европейски експерти, чийто финален доклад да е готов преди европейските избори в средата на 2009-та година.

В процеса на подготовка на Ке д'Орсе за ротационното председателство на Съюза, което ще започне през юли следващата година, Никола Саркози даде да се разбере, че неговата най-голяма амбиция ще бъде да промени ролята, която 27-те играят в определянето на световния ред. В този контекст той определи отношенията между Исляма и Запада като основната тема, която трябва да се изследва.

Турция може да играе решаваща роля в тези отношения, защото заема привилегированата позиция да бъде най-успешният посредник с мюсюлманския свят. Дали обаче ще й бъде позволено да изиграе такава роля е все още неясно.

Един от диригентите в разпределянето на ролите в следващите години със сигурност ще бъде френският президент Никола Саркози. Което обяснява и вниманието, с което коментаторите следят всяка негова външнополитическа изява.