Хамбург предприема мерки срещу организирани банди от български просяци

Хамбург предприема мерки срещу групи от български просяци, които се появяват не за пръв път в града. Бистра Узунова разговаря с кмета Маркус Шрайбер.

Б. Узунова :

Енергичният кмет на централната част на град Хамбург Маркус Шрайбер е познат и от редица други свои инициативи за поддържане на реда и сигурността в Хамбургското Сити. Този път той е решил да прекрати бизнеса на група просяци от България, която не за пръв път се появява по централните части на града. Акцията му не е насочена срещу просяците или просенето, а срещу – както той се изразява –“перфидното използване на хора с физически недъзи”. Според него групичката от български просяци, - която е позната от предишни години- и наброява между десет и двайсет души – е използвана от престъпници, които прибират парите и организират “екскурзиите” до чужбина. Ето аргументите на кмета Шрайбер:

Шрайбер:

За организирания характер на тези банди говори факта, че хората се появяват в Хамбург многократно – бих казал - относително редовно, те са събрани и подслонени на едно и също място, разкарват ги до местата им за просене, откъдето по-късно ги прибират обратно. Всичко това говори, че вероятно става дума за организиран бизнес.”

Б. Узунова :

Кметът Шрайбер е възложил на новосъздадената към общината служба за обществения ред и на полицията задачата да наблюдават просещите и да събират доказателства за “недоброволното им присъствие” по хамбургските улици. Ако се докаже наличие на организираност, кметът може, по силата на законът за Хамбургските обществени места да им забрани просенето или да конфискува събраните пари. Подобен случай вече имало в град Фрайбург, където успели да докажат, че става дума за организирана банда на просяци от чужбина.

Българските просяци са придобили печална известност в Хамбург. С темата от доста месеци насам се занимават не само местни медии като вестник “Хамбургер Абендблат”, но и Сенатът, Търговската камара и местните каритативни организации, чиито гледни точки не винаги съвпадат. Пастор Гунтер Марвеге смята например, че е по- редно, вместо да се предприемат мерки срещу просещите от България, първо да се направи опит да им се помогне медицински или психологически, според възможностите за социална дейност. Подобно мнение обаче не е сред най-популярните в града. Още повече, че кметът Шрайбер изтъква като основен аргумент за действията си срещу просяците, грижата за самите тях. При миналия им гастрол в Хамбург, българите били настанени в една западнала сграда на квартал Санкт Паули. Шрайбер описва условията там така:

Шрайбер:

“ по много хора в едно помещение, без аварийна стълба и изход, без противопожарна сигурност. Ако там беше избухнал пожар, едва ли някой щеше да е в състояние да напусне помещението. Хигиената на помещението също беше твърде съмнителна”.