1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Холандски политолог за същината на ислямския тероризъм и за борбата срещу него

2 август 2005

Трябва да свикнем с мисълта, че има европейски ислям и да работим за интегрирането на мюсюлманите в тукашните общества. Това е единственият начин да се даде отпор на терористични и дори революционни движения, каквото е Ал Кайда, казва холандският политолог Ян Бурума в интервю пред германския седмичник Ди Цайт. Предлагаме ви обобщение на това интервю.

https://p.dw.com/p/AubP
Факт е, че Иракската война влоши положението и даде тласък на терористичните страсти, но тя не беше същинската причина за атентатите в Лондон. Всъщност в дъното на тероризма е старата омраза към Запада, смята Ян Бурма. Според него, Осама бин Ладен ясно е формулирал целите си: той иска да атакува западните неверници. За него някои ислямски страни в Близкия Изток, най-вече Саудитска Арабия, са корумпирани от Запада. Свещената война има за цел да промени това положение.

В книгата, която Ян Бурума току-що издаде заедно с израелския философ Авишай Маргалит, се появява понятието “Окцидентализъм”, което описва омразата към Запада, породена от изкривената представа на някои мюсюлмани за западната цивилизация. Ето как авторът Ян Бурума обяснява това понятие:

Окцидентализмът е не само мечта часовникът да бъде върнат с 800 години. Той е много опасна реакция на модерността – такива бяха фашизмът и социализмът. Краят на Студената война катализира омразата към Запада. Навремето успехът на муджахедините в Афганистан и поражението на Съветския съюз беше изключителен стимул за ислямските фундаменталисти. Днес на света има една-единствена велика сила – САЩ – и това е изключително неприемливо както за фундаменталистите, така и за много млади хора в Близкия Изток. Обяснявам си този феномен по следния начин: много арабски страни са сравнително доста изостанали и се управляват от авторитарни режими, а това поражда огромно недоволство. Модерните комуникационни системи дават възможност на хората да осъзнаят окаяното си положение, тоест – за разлика от едно време те по драстичен начин усещат своята изостаналост. Към това се добавя и опитът на мнозина емигранти на Запад. Когато този опит влезе в реакция с описаните проблеми в самите арабски страни, възниква взривоопасна ситуация, която дори може да прерастне в революционно движение. С други думи, религиозният фундаментализъм търси път назад към едновремешните темели на вярата, докато революционният окцидентализъм развива разрушителни фантазии. Историята на тази омраза срещу Запада е като извадена от филм. Селското момче зарязва провинцията, подмамено от светлините на големия град. Там обаче се оказва сам-самичко, всички го лъжат, съдират му по три кожи. То вижда огромните богатства наоколо си, гледа привлекателните жени, а накрая изпитва огромно унижение и желание за мъст. Да, в случая аз използвам един образ, но той доста пълноценно възпроизвежда усещането на многоборйни млади хора: че са изолирани от богатството и свободата на модерния свят. Ето защо част от тези млади хора се отдава на копнежи за потъване в някаква колективна идентичност, а друга част – направо на жестоки фантазми. Те искат да разрушат онова, което мразят.

По-нататък в интервюто пред Ди Цайт холандският политолог Ян Бурума конкретизира:

Става дума например за милионите млади бедняци в Саудитска Арабия или Египет, които живеят в гетата на големите тамошни градове. Те наблюдават корумпираните елити в собствените си страни, които живеят като богаташите на Запад. Тези елити само на думи се кълнат в исляма, тъй че гневните млади хора искат да ги лишат от власт и да изкоренят злото в самата му основа. А това зло е Западът.

Ян Бурума развива предизвикателната теза, че окцидентализмът черпи идеи от германските философи и мислители, които през 19-ти и 20-ти век критикуваха модерността. Тази критика в Германия беше реакция на Френската революция, доколкото французите бяха убедени, че са носители на прогреса и универсалните ценности. Същото в момента вярват и американците, срещу които се е надигнала антимодернизационната вълна на ислямсикя фундаментализъм. Авторът обръща внимание и върху друго сходство: романтичната мечта за национално единство в Европа от 19-ти век (особено силна в Германия), която и до днес е много привлекателен модел за всички онези млади нации, освободили се сравнително наскоро от унизителното господство на Запада. Ян Бурума смята, че Западът още дълго ще трябва да живее с терористичната заплаха и пояснява:

Терористите не подлежат на превъзпитание. Осама бин Ладен няма намерение да преговаря по своите цели. То и не може да се преговаря с хора, които искат да съградят халифат и твърдят, че всичко останало е варварщина. Тъй че вместо да робуваме на илюзията, че можем да постигнем компромис с екстремистите, по-добре е да се погрижим за умовете и сърцата на онези, които все още не са станали такива. Трябва да стимулираме обвързването на европейските мюсюлмани с тукашните общества, да им дадем увереността, че сме на тяхна страна, че те печелят от нашите закони точно толкова, колкото и ние самите. С други думи: да ускорим интеграцията им и да свикнем с мисълта, че има европейски мюсюлмани. Те от своя страна разбира се трябва да спазват законите на страните, където живеят.

В края на интервюто пред Ди Цайт холандският политолог Ян Бурума критикува войната в Ирак, която според него не помага в борбата срещу тероризма и Ал Кайда. Той смята, че Ал Кайда е революционно движение, което облича в религиозна реторика своите политически цели. Ал Кайда е терористично движение вътре в ислямския свят и тъкмо поради това то може да бъде победено единствено с усилията и на самите мюсюлмани, заключава Бурума.