Хроничното безсилие на държавата

В България отдавна никой не се впечатлява от новините за кражби на метали – те са всекидневие. Дори и обръгналата българска публика обаче бе втрещена през януари, когато цяла влакова композиция излезе в полето заради откраднатите на 170 метра от оживен железен път скрепителни елементи на релсите. Голям късмет е, че двамата машинисти оцеляха. Още по-голям – че малко по-рано превозваният природен газ е бил разтоварен и 18-те цистерни в композицията са били празни. И че вместо нея не е минал някой пътнически влак.

Случаят показа: първо, до какво дъно е стигнала социалната и интелектуалната деградация на въвлечените в тези кражби. Второ, изключително високата степен на организираност на този бизнес. И трето – пълната безрезултатност на "мерките", взети от държавата с голям шум през последните години.

Европейски проблем

Кражбите на метали далеч не са само български проблем. През последните години от него бяха силно поразени и най-развитите страни в ЕС. Запомниха се новини като тази за кражбата на цял 10-тонен мост в Чехия, кражбата на кабели, спряла за часове движението на високоскоростните влакове "Талис" между Франция и Бенелюкс, блокирането на жп движението в Белгия заради откраднати кабели между Монс и Брюксел. Железниците в тези две страни, както и във Великобритания, Холандия, Германия обявиха в предишни години загуби за десетки милиони евро. Явлението придоби епидемичен характер в сринатата от рецесията Гърция, където през 2012 година полицията всеки ден е арестувала средно по четирима крадци на метали, след като преди кризата случаите били толкова редки, че дори не била водена статистика.

Европейският отговор

В редица европейски страни бяха направени решителни стъпки срещу този вид престъпност – масирани полицейски акции, подсилени с високотехнологично оборудване като хеликоптери и топлинни камери, стотици арестувани и бързо осъдени, завишаване строгостта на наказанията. Емблематични са два примера от Гърция, свързани с български граждани, осъдени през миналата година - единият получи в Солун 12 години затвор за откраднати 30 метра железопътен кабел, другият за подобно провинение бе осъден в град Ламия на 11 години затвор.

Засегнатите от кражбите европейски компании инвестираха в повече сигурност. Пример дадоха германските железници, които маркираха цялата си инфраструктура със специална синтетична ДНК, позволяваща много лесно проследяване на откраднатите материали. Последваха поредица строги присъди, включително за търговци на метали, със забележим превантивен ефект.

Все повече страни въвеждат задължителното безкасово разплащане при сделки с метали. От две-три години се мисли и работи за въвеждане на общоевропейски мерки и стандарти за борба с този вид престъпност, доколкото част от нея е високоорганизирана на международно ниво. Откраднати в Германия метали например се изнасят и претопяват в Източна Европа, вероятно и в България. България е сред предпочитаните и удобни дестинации за нелегалните прекупвачи в Гърция, които се опитват да заобиколят засилените местни проверки.

Напълно безнаказано

И това не е случайно. България е едно от най-слабите звена в тази международна верига. Не само защото е сред най-активните "износители" на работна ръка и "експертиза" на престъпния пазар в Западна Европа. Преди всичко защото в страната условията за процъфтяване на този бизнес продължават да бъдат все така благоприятни.

Част от тези условия са наистина "обективни" и трудно преодолими. Кражбите на метали например са средство за прехрана на вероятно стотици и хиляди семейства, изпаднали в недоимък, заради който са готови на всичко. Държавата освен това очевидно няма средства за хеликоптери, за да охранява инфраструктурата и да преследва крадците.

Има обаче много други, съвсем достъпни неща, които тя би могла да направи. Да гарантира например ефективни и неотменими наказания. Огромната част от крадците на метали обаче остават неразкрити, а огромната част от останалите – ненаказани. Официална статистика в това отношение липсва. По ориентировъчни данни на засегнатите от кражбите страни, едва 30-ина случая годишно стигат до съд. Присъдите най-често са условни, а ефективните се броят на пръстите на едната ръка и са съвсем символични. В редките случаи, когато крадците са хванати, обикновено даже не се стига до обвинения, тъй като стойността на откраднатото се оценява по цени за скрап и престъплението се оказва "маловажно".

Що се отнася до работещите "на черно" търговци, които си позволяват да изкупуват откраднатите метали, то те въобще не са застрашени от затвор. На тях най-много да им бъде наложена глоба от 400 до 1400 лева, обясняват от обединяващата голяма част от "светлия" бизнес с метални отпадъци Българска асоциация по рециклиране (БАР). Този бизнес е особено заинтересован от промяна в това отношение, защото страда от нелоялната конкуренция на работещите незаконно, а и е сред най-силно засегнатите от кражбите - годишно губи 30 милиона лева от бандитските набези срещу влаковете, превозващи изкупения скрап към металургичните предприятия.

Предложенията на асоциацията за отежняване на наказанията за крадците и за въвеждане на затвор за изкупвачите-нарушители остават обаче с години без отговор.

За да обобщим: България е страната в ЕС с най-меко отношение към този вид престъпления. На практика те се радват на почти пълна безнаказаност.

Как се стимулира сивият сектор

От друга страна, България от около година и половина има най-рестриктивния в ЕС закон за управление на отпадъците. Идеята на закона в частта му за металите беше чрез екологично законодателство да се пресече една криминална дейност. За легално работещите фирми този ефект вероятно е постигнат - чрез много строги изисквания за отчетност и доказване на произхода на приеманите метали, 24-часово видеонаблюдение, драстични санкции за нарушения – от 30 000 до 100 000 лева глоба и практическо изхвърляне от бизнеса.

В крайна сметка обаче, обясняват от БАР, ефектът от закона е точно обратен на желания, тъй като той директно стимулира разрастването на "сивия" и "черния" сектор. Въведените със закона огромни и в голяма степен безсмислени финансови, административни и екологични изисквания, които са абсолютно непосилни за голяма част от малките и средните фирми, са накарали стотици участници в пазара да се откажат. Най-показателна е въведената огромна банкова гаранция, несъществуваща никъде в ЕС при този вид дейност.

Заради всичко това броят на легалните площадки за събиране на метални отпадъци в страната е намалял от около 2300 на под 900. Голяма част от останалите обаче продължават да работят под маската на автоморги и пунктове за хартия и пластмаса или напълно нелегално. Именно този сив сектор е огромната потенциална база за напълно безнаказана "реализация" на крадените метали. След него по веригата пък са действащите в страната поне 70 нелегални леярни, където се осъществява, така да се каже, "изпиране" на откраднатото.

Местонахождението на тези площадки и леярни обикновено е публична тайна. Малкото на брой проверки на МВР обаче по правило не дават резултат. Докато се стигне до тях, най-често вратите вече са затворени и площадките са празни.

Всичко това превръща кражбата на метали в символ на състоянието на българската държава, на хроничното ѝ безсилие да намери трайно решение на хроничните си проблеми.