Хърватия – 15 години след обявяване на независимостта

Въпр. : Колко се доближи до ЕС Хърватия, 15 години след обявяването на независимостта?

Хърватия се движи по много добър път и бързо се сближава към общността. В международната политика винаги има шансове, които трябва да се използват и в момента мисля, че има такъв шанс. ЕС беше конструиран за 28 страни-членки, а в момента те са 27. Затова мисля, че Хърватия има шанс да получи обещание за членство през идните години, ако разбира се, трансфорамционния процес на реформи в икономиката, обществото и политиката продължат както досега.”

Въпр.: Едно от условията за членство е уреждането на всички въпроси на съседските взаимоотношения – например със Сърбия и Босна/Херцеговина. Как Хърватия отговаря на това условия?

Охман:

“Това е задачата, която предстои . Мисля, че политическият елит в Хърватия в последно време правилно е схванал, че не е възможно еврочленство без уреди откритите още въпроси. Имам впечатление ,че онези, които се намират на ключови постове на политиката в Хърватия осъзнават този проблем. Поради това, съм уверен, че нерешените още въпроси ще бъдат уредени през идните години. Има още и един поблем – някои неуредени въпроси, по отношение на Словения, включително и за границата. Там също има да се навакса известно изоставане.”

Въпр.: Как оценявате готовността за реформи на хърватското правителство и премиера Санадер?

Охман:

“Досега установяваме, че трансформационният процес протича много добре – същото сочат и нашите проучвания във фондация Бертелсман. Разбира се, ние не можем да предвидим, как ще се развиват нещата в бъдеще, затова препоръчваме на всички политически сили в страната, активно да продължат да подкрепят курса на реформи по пътя към ЕС.”

Въпр.: Как оценявате скептичните настрения на хърватското население по повод еврочленството, които се появиха напоследък?

Охман:

“Това е естествен процес. Като погледнете към другите страни, ще видите, че колкото повече те се сближават към ЕС, толкова по-критични настроения се появяват сред гражданите. Защото на всички трябва да е ясно, е еврочленството не означава само пари от Брюксел и участие в ЕС, но и редица задължения и реформи. Това води до задълбочаване на критичния поглед сред населението. Но това е естествен процес, който наблюдавахме във всички останали страни –кандидатки – в Полша и Чехия, но така също и в двете страни, които се присъединиха на 1 януари. През последните години одобрението за ЕС в България и Румъния спадна с доста проценти и това всъщност е добър белег.”