Хърватска след изборите

Иво Санадер, лидер на Хърватската демократична общност, е по всяка вероятност бъдещият министър-председател на Хърватска. На парламентарните избори в края на миналата седмица управляващите социалдемократи загубиха, като днес техният лидер, премиерът Ивица Рачан, призна победата на ХДО. Ще успее ли Иво Санадер да убеди Европа, че ръководената от него партия не е националистическа и че тя е загърбила миналото си с авторитарния режим на Франьо Туджман? На сутринта след парламентарните избори победителят в тях каза нещо забележително. Днес неговата партия е свързана с принципите на демокрацията, правовата държава, човешките права и правата на малцинствата. По този начин Иво Санадер показа ясно две неща: Първо, че все още му се налага в името на партията си да обещава, че тя е наистина е ориентирана към ценности, които другаде се разбират от само себе си. Второ, така Санадер призна, че в миналото нещата в неговата партия са стояли другояче. В миналото хърватската демократична общност ХДО беше ръководена от пълководеца-националист Франьо Туджман, а Санадер беше само брънка от апарата му. Днес той има шанса да докаже, че под негово ръководство ХДО е успяла да се промени. Четири години след смъртта на Туджман и след като изгубиха властта днес националистите празнуват своето завръщане в столицата Загреб. Само че сега под ръководството на Санадер те предпочитат по-приглушените тонове. 50-годишният политик, който е следвал литературознание в Инсбрук, Австрия, и е бил за кратко шеф на театъра в родния си град Сплит, обича да бъде наричан християндемократ и да се обгражда с християндемократи от Западна Европа. По време на предизборната кампания ХДО пусна телевизионни клипове, в които се появяваха ту председателката на германския християндемократиче съюз Ангела Меркел, ту шефът на баварския християнсоциалния съюз Едмунд Щойбер, ту австрийският канцлер Волфганг Шюсел. Посланието беше ясно: трябва да вярваме на европейските християндемократи, които иначе не биха издигнали глас в защита на националист от сорта на Туджман. В следствие на това Санадер твърди: "Ние не сме националисти и не сме съгласни да бъдем наричани така". Думите му звучат даже достоверно, а не заучено. Казано направо: ХДО принадлежи към семейството на европейските народни партии, а Хърватска - към Европа. С тази визия Санадер успя да спечели предизборната битка срещу управляващите социалдемократи на Ивица Рачан. Ако трябва да сме честни обаче, длъжни сме да кажем, че в крайна сметка Санадер не обеща нищо друго, което всеки друг политик от Западните Балкани не пропуска да обещае на избирателите си. Хърватска ще стане член на ЕС още през 2007-ма година, заяви Санадер. Макар и илюзорна тази цел придава все пак някакви очертания на бъдещето и по-умните от избирателите са наясно с това. Впрочем те не искаха да поставят Санадер начело на държавата, а да смъкнат от власт сегашното правителство. Страната има 20 милиарда долара външен дълг, безработицата е 15%, а чуждестранните инвеститори я заобикалят. Това обяче не е най-големият проблем за Санадер. Опасността, която го застрашава идва от собствения му лагер. Санадер обяви, че има намерение да работи в тясно сътрудничество с Международния трибунал за военнопрестъпленията в бивша Югославия. А това означава, че заслужили в очите на хърватите герои във войната срещу сърбите, ще трябва да бъдат предадени на Трибунала. Близостта с него не се радва на особена популярност сред хърватите, да не говорим за функционерите на ХДО, които все още мечтаят за добрите стари времена с Франьо Туджман, когато беше простичко и ясно, кой е извършител на престъплението и кой - жертва.