Цветан Тодоров за страха и надеждата

Роден сте в България, но от 45 години живеете във Франция и пишете на френски; мислите ли, че това е нещо необикновено?

Всъщност не, тъй като много хора живеят и работят не там, където са родени. Мисля обаче, че има известно предимство в това положение, тъй като човек е в състояние да се дистанцира от обкръжението си, да види нещата отвън. Възможността човек да обикаля и да види себе си през очите на другите ни помага да се отърсим от илюзиите си. ЕС създаде най-добрите условия за постигането на този идеал.

В книгите си вие подкрепяте идеята за "мирната сила", нещо, което според вас и ЕС би трябвало да олицетворява; какво искате да кажете?

Аз изобщо не съм пацифист и не отхвърлям по принцип употребата на военна сила. ЕС е защитаван от НАТО, съюз, който се доминира от САЩ. Мисълта ми е, че ако Европа иска да провежда независима външна политика, трябва да има отделно военно командване. В този смисъл говоря за "мирна сила".

Вие бяхте против натовските бомбардировки на Югославия, казвайки, че вместо бомби са необходими инвестиции. А как гледате на независимостта на Косово?

Косово се превръща в проблем, защото е твърде малка и слаба страна. Това е едно тежко бреме, първоначално за ООН, а сега за ЕС. Мисля, че ЕС не би трябвало да насърчава миниатюрни антидържави.

В най-новата си книга "Страхът от варварите" казвате, че тъкмо страхът е онова, което ни прави варвари... Сблъсъкът между културите, това е една вредна или просто повърхностна идея?

Тази концепция е непонятна от логична или научна гледна точка, тъй като културите не са монолитни блокове. Сблъсъци има не между културите, а между отделни държави или групи от държави. Днешните конфликти не са от религиозно, а от политическо естество. Проблемът не е в исляма. Съществуват по-скоро проблеми с определени страни. Само един пример: Иран и Саудитска Арабия са две теократични държави - едната е върл враг на Америка, другата нейн най-добър приятел.