Цената на свободата

Заплахата, произхождаща от ислямския тероризъм, изправя Запада пред сериозно изпитание и то не само в полицейско-техническо и военно отношение. Това предизвикателство принуждава демократичния свят да се замисли за същността на своето демократично самосъзнание. Отбиването на терористичната заплаха повдига въпроса докъде могат да стигнат ограниченията на гражданските свободи без да се разклатят устоите на отворените общества. Въпросът, каква цена сме готови да платим за онова, на което държим, получава конкретно политическо значение.

Само че ислямизмът отправя предизвикателство към западното общество и в един още по-обхватен смисъл. То не се свежда само до престъпната дейност на терористите. То се проявява и под формата на политико-културно движение, чиято - разбира се нехомогенна - идеология предлага един радикален контрапроект на секуларната модерност. Като политическо културно движение ислямизмът оказва растящо въздействие и върху мюсюлманските групи в западните демокрации. Неговите пропагандисти обещават преодоляване на разделението между индивид, общество и държава, между индивидуални и общи интереси, между интелект и душа.

Западното общество се оказва зле подготвено за това предизвикателство. Едва ли някой на Запад е очаквал, че след уж окончателния край на тоталитарните идеологии на сцената така шумно ще се появи един нов обществен контрамодел. Нещо повече: оказва се, че копнежът по цялостност на съществуването, който ислямистите артикулират, далеч не е така чужд и непривичен както може да изглежда на пръв поглед. Този копнеж по собственото й отрицание придружава секуларизацията като собствената й сянка още от самото начало. От този копнеж се пръкнаха и тоталитаристките идеологии на 20 век.

Появата му в одеждите на ислямския интегрализъм напомня на западните общества, че желанието за разтваряне в едно уж хармонично цяло е останало живо и в нашето подсъзнание. Свидетелство за това е не само търсенето на езотерични философии и религии като заместител на поразената от секуларизма официална християнска религия. То се проявява и в объркването, което настъпва сред голяма част от западната общественост, когато бъде конфронтирана с въпроса какво всъщност смята за ценно и достойно да бъде бранено в нашия секуларен ред.

Западът се оказва в дефанзива, защото изглежда, че изобщо не е сигурен в ценностите, върху които се гради неговият секуларен ред. Достиженията на секуларизма са станали междувременно така самопонятни, че необходимостта да бъдат активно защитавани все по-рядко се осъзнава. Така например чезне съзнанието за това, че принципът на индивидуалната автономия е отговорен не само за самотата и несигурността в нашето общество, но че именно от него изхождат изобщо претенциите на гражданите за лична неприкосновеност, правова сигурност и социална подсигуреност, както впрочем и за религиозна свобода. Предимството на отворените общества се свежда точно до способността им да се откажат от една веднъж за винаги фиксирана "идентичност" и да черпят продуктивност от така създаденото многообразие.

Спойката на свободното общество се гарантира не от вечно непоклатими ценности. Здравите ценности се създават по-скоро от живото взаимодействие между свободни личности и заинтересувани групи в обществото. Те произтичат от опита, че конфликтите - включително и в собствен интерес - се решават по-добре чрез разумен баланс на интересите, отколкото чрез борба на всички срещу всички. За да опазят ценностите си жизнеспособни, гражданите се нуждаят обаче от свободни пространства, в които да могат активно да формират собствената си съдба.

*