1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Чалгата като враг на народа

Автор: Юлия Дамянова / Редактор: Д. Попова-Витцел17 декември 2009

Българската диаспора в Австрия е заплашена от изолация, предупреждава директорът на Българския културен институт в страната Борислав Петранов. Кореспондентката ни във Виена Юлия Дамянова го попита защо мисли така.

https://p.dw.com/p/L5ai
Младите българи - без <br>усет за стойностното?Снимка: AP

Едва ли за някого ще е изненада, че чалгата оглавява класациите с любима музика и на българите зад граница. Това обаче е опасно за българските общности в чужбина, предупреждава Борислав Петранов, директор на Българския културен институт в Австрия "Дом Витгенщайн”. ”Основното, на което се радва българската общност, е ерзац културата ("ерзац” от немски - заместител, бел. ред.), защото всичките тези чалга изпълнения са ерзац култура. Най-посещаваните от българската общност събития, говоря за 80% от случаите, са в чалга клубовете и чалга дискотеките”, казва Петранов по адрес на българите в Австрия.

Музикална самоизолация

BdT Bundeszentrale fuer gesundheitliche Aufklaerung
Изолацията - опасно явлениеСнимка: AP

Проблемът, според него, е в това, че културните предпочитания на българската общност в Австрия водят до изолация от останалата част на обществото. "Точно слушането на тази чалга затваря диаспората. Ние много се "кефим” да отидем да слушаме някоя си чалга певица, но там се говори само български. Няма абсолютно никаква комуникация с околния свят. И дано да бъда лош пророк, но смятам, че нашата диаспора се затваря и става третата по затвореност след турската и сръбската”, изтъква Петранов.

Лутане из културни политики

Занимава го чалгата не само в музиката, но и това, което той определя като масова псевдокултура във всички творчески сфери - от театъра до изобразителното изкуство. Неотдавна Петранов изнесе лекция за културната политика сред българската общност в Австрия. В нея той сочи с пръст към липсите в културното развитие на България след 1989 г. като виновници за сегашното духовно състояние и вътре, и извън страната. "Проблемът, за който говорим, е всъщност много по-дълбок. Той се състои в това, че в тези 20 години нито една политическа сила не обърна достатъчно внимание на българското образование, на българската култура", казва Петранов и продължава:

Borislav Petranov
Борислав ПетрановСнимка: Petranov

"Ние се блъскахме някъде между 100-процентовата държавна обезпеченост на културата и пълния пазар, като така и не намерихме златната среда”, казва шефът на Българския културен институт в Австрия.

Въпрос на възпитание

Според него в съвременното българско общество липсва усетът за красивото, естетичното и стойностното. Като контрапример той разказва за дъщеря си, която заедно със своята група от виенска детска градина веднъж отишла на изложба на Пикасо. След това възпитателките дали на децата задача да нарисуват впечатленията си от видяното. Борислав Петранов обобщава: "Това е начин на възпитание. На едно дете ще му хареса, на друго не, но то ще знае какво значи това.”