Чарлс Грейнър беше осъден заради изтезанията в Абу Гариб

.

Беше време, когато САЩ се смятаха за морална институция, за образец на демокрацията и правовата държава. САЩ бяха суперсила не само заради икономическото си и военно могъщество, но и като ”лоно на свободата”, което служеше за пример на цял свят. Обаче скандалът с изтезанията в иракския затвор Абу Гариб окончателно погреба представата за САЩ като люлка на икономическо благоденствие и на човешки права. И присъдата срещу Чарлз Грейнър с нищо не променя положението.

Присъдата беше произнесена срещу едного, който явно е обичал да изтезава и непрекъснато е измислял нови мъчения. Този човек обаче доскоро носеше униформата на армията на САЩ. След присъдата Грейнър каза, че не съжалява за нищо, позовавайки се тъкмо на униформата си: на война, видите ли, се случвали и страшни неща.

Спор няма, Грейнър е виновен. В същото време обаче той е и изкупителен агнец. Защото съдът изобщо не се опита да достигне до най-горните позиции във военната йерархия, на чието дъно се намира Грейнър. Правителството на САЩ е знаело за изтезанията половин година преди избухването на скандала, а държавният секретар Колин Пауъл многократно предупреждавал министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд, че когато нарушенията на човешките права се разчуят, САЩ ще изгубят битката за съцата и умовете на ислямския свят. Ръмсфелд така и не реагирал. Защо ли? Ами може би защото не е смятал насилието срещу затворници за чак толкова ”неамериканско”, колкото твърди в момента.

Белият дом и Пентагонът сега навярно се надяват, че присъдата срещу едноличния извършител Чарлс Грейнър ще бъде интерпретирана от света като доказателство за демократичността и справедливостта на САЩ. Не бива обаче да се забравя нещо много важно: прегрешението на едноличния извършител често пъти е сигнал за прегрешенията на системата. Политическата отговорност за изтезанията е на Вашингтон. А допълнителен скандал вътре в скандала е фактът, че Доналд Ръмсфелд остана министър на отбраната.

Тъкмо правителството на Джордж Уокър Буш създаде онази нездравословна атмосфера, в която войниците на САЩ в Ирак постепенно повярваха, че по правото на силния им се полага да потъпкват всички права. Естествено, че в този ред на мисли трябва да се споменат още и Гуантамо, и перманентните нарушения на Женевската конвенция, и изтезанията по време на разпит, които вече са едва ли не нормална практика в базата. От американска гледна точка главният проблем в Абу Гариб беше изтичането на информация и на кадри от изтезанията. Но какво ли ще се случи, ако се появят и снимки от изтезанията, на които ЦРУ подлага своите пленвици в свърхтайните си лагери? Или пък от случващото се в Гуантанамо? За последиците миналата седмица стана дума в доклада на авторитетната правозащитна организация Хюмън Райтс Уоч. Според правозащитниците, по цял свят спазването на човешките права е в отстъпление, а важен принос за това имат тъкмо САЩ. Когато Вашингтон открито нарушава законите, много други държави смятат, че са получили индулгенция да вършат същото. С две думи: Абу Гариб се превръща в норма.