1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

“Чернобилският облак”

Александър Андреев7 май 2008

За Деня на радиото в някогашна социалистическа България, за Чернобилския облак и грижата за здравето. Ретроспекция от Александър Андреев.

https://p.dw.com/p/Dvnj

Май и сега още го почитат, по времето на НРБ обаче Денят на радиото 7-ми май се празнуваше с особено усърдие. Сградата на БНР почти изчезваше зад огромния портрет на руския изобретател Александър Попов (за италианеца Маркони, също откривател на радиото, никой не смееше да отвори дума), а от ранна утрин по улиците наоколо тичешком обикаляха поруменели гимназистки в скромно спортно облекло. Това тревожно търчане вървеше под рубриката „Обиколка на радиото” - кой знае чия

малоумна измишльотина

по замисъл насочена навярно към подобряване на физическото състояние на средношколците. Като резултат обаче средношколците се криеха из дворовете, за да пушат цигари, а по-дисциплинираните средношколки наистина обикаляха радиото и събираха тълпи от сеирджии, които с наслада обсъждаха динамиката на физическите им дадености. В самото Българско (тогава без „национално”) радио на диригентския пулт на мероприятието героично се възправяше физкултурникът Стоян, за когото Обиколката на радиото беше ключовото събитие за цяла година напред и апотеоз на собствената му високо отговорна радио-дейност. Физкултурникът Стоян навярно спонтанно споделяше

идеята за диктатура на пролетариата

и дори лично я практикуваше, преследвайки с една пръчка всички заблудени гнили интелигенти, които си позволяваха да поставят под въпрос любимата му обиколка.

Така се живееше в НРБ. Пътната полиция (тогава КАТ) отцепваше целия район заради Обиколката на радиото, но бедата не беше голяма, защото София все още не познаваше автомобилните задръствания. Партийното и държавно ръководство, чиито портрети също бащински насърчаваха запотените средношколки, се грижеше денонощно за здравословното състояние на нацията. Само дето на 7-ми май 1986 година клетите ученички и ученици, които обикаляха БНР, изобщо не бяха наясно, че

радиационният облак от катастрофата в Чернобил

вече сигурно е стигнал и до София. Както не беше наясно и останалото българско население.

(Наскоро ми разказаха следния кубински виц: Бягат кубинци с лодка през Карибско море към Венецуела. По едно време гледат насреща им друга лодка с кубинци, които се връщат към острова. „Накъде бе, братя кубинци?” – питат първите. „Прибираме се в Куба,” отговарят другите, „защото ония във Венецуела тепърва започват да строят онова, дето при нас вече почти се разпадна.”)

„Онова” във вица е социализмът, разбира се. Не ми стана много смешно, но поне разбрах шегата – за разлика от други слушатели без съответния биографичен опит. Които, впрочем, не разбраха и друга шега, свързана тъкмо с Деня на радиото и с Чернобилския облак. В езиковия канон на НРБ, където всички празници се посрещаха с повишена трудова или творческа активност, на 7-ми май 1986 пуснахме една шега, на която днес едва ли някой ще се засмее: „Да посрещнем Деня на радиото с повишена радиоактивност.”