1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Черно-бяла Америка

16 юли 2012

В страната на неограничените възможности преди 4 години се случи невъзможното - чернокож стана президент. Което обаче не означава, че расизмът вече го няма, пише Илия Троянов на страниците на "Зюддойче Цайтунг".

https://p.dw.com/p/15YR2
Снимка: dapd

Ако смятате, че в Съединените щати расовата принадлежност е фактор, който вече не играе кой знае каква роля, трябва да знаете, че се заблуждавате. Който кандидатства за американска виза, трябва да поясни от коя раса е. Който моли за кредит, трябва да попълни: бял, черен, латиноамериканец, азиатец или други. (На това място трябва да отбележим, че тази смесица от географски, лингвистични и пигментни категории е доста объркана).

Факторът "расова принадлежност" - с всички произтичащи от това предразсъдъци - е здраво вплетен в американското ежедневие. Не минава и ден без да се разчуе някой случай на дискриминация. В Сейнт Луис например, близо до географския център на нацията, голяма част от местните хора никога не са били в другата част на града - в East St. Louis, който е отвъд Мисисипи. Там живеели черните, било като в Африка, било много опасно. Затова въпросните хора предпочитат да си стоят в техния си квартал.

Голямото зло

Как е възможно всичко това? Та нали президентът на страната е "черен"? Не отпразнувахме ли избирането му преди 4 години като колосална победа над расизма? Но май именно тук се крие проблемът - тъкмо защото страната даде своя глас в полза на чернокож президент, мнозина приеха, че расизмът е минало. Но не са малко онези, които осъзнават напредъка на обществото единствено като израз на политическа коректност, като един вид принуда. Как иначе да си обясним факта, че спрямо плах центрист като Обама обществото проявява такава невиждана досега липса на уважение; само така можем да си обясним и необузданата омраза, която го залива от радио-предавания, телевизионни шоу-програми и блогове. А когато републиканците от щата Монтана се събраха преди няколко месеца в градчето Мисула, пред сградата, в която се провеждаше конференцията им, беше монтиран клозет с надпис: "Президентската библиотека на Обама". Вътре се въргаляше подправеното кръщелно свидетелство на някой си Барак Хюсеин Обама. Всеки шести американски избирател продължава да вярва, че Обама е роден в чужбина мюсюлманин.

AP Images Best of the Decade Obama wird Präsident der USA
Америка преди 4 години: Обама-манията заля цялата странаСнимка: AP

Краят на "бялото" всемогъщество

Разпространява се някаква нова вълна на вулгарност, подстрекавана от засилващата се ирационалност на консерваторите. Особено Средният Запад и южните щати са твърдо в ръцете на проповедници на омразата, които с пяна на уста описват Обама като демон и предричат провала на нацията. "Черен" прелива в "комунист", "социалист" и "Сатана". Но този гняв е продиктуван и от една друга причина: на заглавната страница на "USA Today" наскоро пишеше, че "малцинствата вече са мнозинство по броя на ражданията".

Над половината от родените през 2011-та деца са по произход от някое малцинство, тоест - числят се към онези, които не могат да отметнат с кръстче графата "бял". "Белите" са имали 10,1% по-малко деца, отколкото през 2010-та. Да не забравяме и факта, че средностатистическият "бял" е на 42,3 години, докато средният "черен" е само на 31. С други думи: в САЩ вече се вижда краят на "бялото" всемогъщество. Тирадите на онези, които не могат да се примирят с този факт, са шумни, но и безполезни. Защото ходът на историята не може да бъде спрян.

АГ, ЗЦ, И. Троянов, Б. Узунова, Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми