1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Чуждата преса за България

12 юни 2006

Интервю с Оли Рен във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

https://p.dw.com/p/AuBA

В неделното си издание Франкфуртер Алгемайне Цайтунг помества интервю с еврокомисаря по разширяването Оли Рен, в което той отново заявява, че докладът на еврокомисията за напредъка на България и Румъния най-вероятно ще бъде представен още през септември, а не през октомври. Тъй като националните парламенти трябва спокойно да вземат решение – дали вече намират двете държави годни за членството, или би трябвало да се изчака до 2008-ма година, понеже корупцията и организираната престъпност все още твърде спъват България и Румъния. Помолен да направи прогноза, Рен напомня, че преди няколко седмици заедно с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу са били в София и Букурещ, за да се информират за състоянието на нещата. И двете държави са представили планове за действие – като реакция на загрижеността от страна на Европейския съюз. В центъра е правовата държавност, в което отношение особено голям напредък се забелязва в България. Правителствата и на двете държави се опитват в момента да се преборят с корупцията и организираната престъпност усилено и бързо. Но ни е ясно, че в рамките на половин година тези две явления няма да могат да бъдат изцяло ликвидирани. Към Оли Рен е отправен и въпросът дали европейците се чувстват у дома си в София или Букурещ? В отговор той обяснява, че разликите в Европа и сега са значителни – като именно в това е и предизвикателството на Европейския съюз: да построи общност при цялото многообразие. При което не става дума за това да се чувстваш у дома си, а за общите стойности, правовата държавност, за еднаквите представи за човешките и основните права. София и Букурещ са европейски градове с високо икономическо ниво на развитие, но извън големите градове и в двете държави положението е съвсем различно.

Хамбургер Абендблат информира за предстоящата политическа конференция на ХДС и ХСС в Хамбург, с участието и на федералната канцлерка Ангела Меркел. Основна тема на форума ще са инфраструктурните мерки, но също така – и европейската политика, във връзка с която ще се разглежда и присъединяването към Европейския съюз на България и Румъния. В репортаж за прииждащите към Европа бежанци на радио ЕсВеЕр е цитиран шефа на фирма за прозорци от Мадрид, който заявява, че наема хора от Камерун, България и Мароко, тъй като те са мотивирани. А и той не допуска никакви прояви на расизъм в своята фирма.

Австрийският Дер Щандарт излиза със заглавието “Оживен интерес към България Ер”, като пояснява, че до момента четири фирми са заявили интерес към участие в приватизацията на авиокомпанията, сред тях и австрийската Аустриан Ерлайнс Груп. Освен нея кандидати са руската Илюшин Файнънс, както и американските фирми Кепитъл Менижмънт и Олимпик Инвесторс. Досега никой от заинтересованите не е представил конкретно предложение, но и няма конкеретен времеви план за приватизацията. Изданието информира и, че продажбата на България Ер ще се извърши в два етапа, като държавата ще си запази златната акция.

Люксембургската преса съобщава за проведена дискусия на тема “Писатели и пътувания”, в която е участвал и българинът Димитър Динев. Той разказва, че навремето се е впуснал да пътува не за удоволствие, а тъй като от това е зависел животът му. Той избягва в Австрия без пари и без валиден паспорт. Цитирани са думите на Динев:”Ако един бежанец знаеше какво го очаква, никога не би избягал”. И на него не му е било лесно, но непознатото го е привлякло. Той имал един идеал пред очите си – колкото по-малко се знае за дадена страна, толкова повече човек се стреми към нея.

И накрая – публикация от турското онлайн-издание Тракиянетхабер, за която ни информира кореспондентката ни Нахиде Дениз – изданието разказва за сътрудничеството между Центъра за професионално обучение в Одрин и Средното машиностроително училище в Ямбол. Съвместните проекти са на стойност 26 600 евро за срок от една година и са насочени към реализацията на общи образователни модели и технологии. Включват и обмена на преподаватели и ученици от двете учебни заведения.