Чужди служби се опитват да влияят на България?

В доклада за дейността на Националната разузнавателна служба (НРС) през миналата година, публикуван наскоро в интернет, се говори за открояваща се активност на специалните служби от „държави с конкретни интереси в страната ни, включително от рискови или кризисни региони“. Дори повече: българското разузнаване отчита в документа, че са били засечени „опити за вербовка на български граждани и за оказване на влияние върху наши външнополитически позиции в съответствие с чужди интереси“.

Също тези дни беше съобщено, че на 27 април президентът Росен Плевнелиев свиква Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) по темата за „Въоръжените сили и тяхното развитие“. За участие в заседанието са поканени директорът на НРС генерал-майор Драгомир Димитров и изпълняващият длъжността директор на служба "Военна информация" полковник Светослав Даскалов. Да припомним, че в началото на април правителството одобри „Доклад за състоянието на въоръжените сили“, в който се изразява безпокойство от опитите за „манипулиране на общественото мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за дезинформация и опитите на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението“.

Застрашена ли е националната сигурност?

Как специалистите тълкуват регистрираната повишена активност на чуждите служби и опитите да се въздейства върху външната политика на България? Доколко това представлява заплаха за националната сигурност и какви са предизвикателствата пред българските специални служби?

Юлий Георгиев, бивш шеф на българското контраразузнаване и директор на НРС от 1995 до 1997 година, допуска, че констатациите в доклада на службата се отнасят до разузнаванията на някои съседни балкански страни, както и до службите на Русия и Украйна. „Това не са необичайни извънредни действия, винаги ги е имало, но заради напрегнатата обстановка в Близкия Изток и Черноморския регион сега процесите се развиват по-интензивно. В това е разликата“, казва експертът в интервю за Дойче Веле. Георгиев смята, че за сериозна професионална оценка са необходими дистанциране от старата-нова лексика по темата и по-хладнокръвен поглед върху ситуацията. Според експерта, глобалното демократизиране на обществената среда е създало невиждани досега условия както за свободен обмен на информация и идеи, така и за целенасочени манипулации, безпрепятствено провеждане на информационно-психологически, пропагандни и дезинформационни операции, за открито лансиране на популистки и на крайно радикални концепции. „В тези условия е изключително трудно да се управляват произтичащите рискове, защото противодействието няма как да има резултат, ако не включва силови въздействия, ограничителни и забранителни мерки. Те обаче едва ли ще бъдат приети безкритично от обществото. Биха могли да имат дори обратен ефект“, коментира Юлий Георгиев. Според него въпросът не опира толкова до наличния капацитет на тайните служби, колкото до намирането на оптимален баланс, с който да не се нарушават гражданските права и да не се разклащат устоите на демокрацията.

Действия и резултати

Директорът в Агенцията на НАТО за комуникации и информация Велизар Шаламанов смята, че едва ли може да се каже повече от посоченото в доклада на НРС, тъй като действията на службата са въпрос на класифицирана информация. Но със сигурност следва да се очакват и оценяват резултатите по отношение на разкритите нарушители - български и чужди граждани. „Констатациите в документа трябва да доведат до действия и резултати!“, категоричен е военният експерт. Той очаква от българското правителство „добре подготвена и управлявана стратегическа комуникация за разобличаване на манипулациите, както и целенасочено информиране на гражданите за реалното състояние и плановете в сферата на гарантиране на суверенитета на България, участието на страната в Плана за готовност в НАТО и развитие на европейската отбрана“. Велизар Шаламанов е убеден, че оценката за готовността на специалните служби ще зависи от намаляването на влиянието на чуждата пропаганда в страната.

Селекция на рисковите групи

Кризата в Украйна повдигна и темата за т.нар. „пета колона“ на Москва в България, за нейното активизиране и разширяване. Дали неутрализирането на т.нар. “предателство отвътре“ трябва да е една от задачите на българските спецслужби?

Полковник Юлий Георгиев припомня, че самото изразяване или пък публично демонстриране на симпатии или антипатии към Русия, Турция, САЩ и други държави отдавна вече не се третира като доказателство за противоправно поведение и съответно не води автоматично до юридически последици. Това не е признак, по който специалните служби селектират днес рисковите групи. Когато обаче отделни хора и групи замислят, подготвят и извършват конкретни противоправни действия, посочени в глава „Престъпления против републиката” на НК, тогава службите и полицията са задължени да използват целия си арсенал от сили и средства, без да се налага да бъдат изрично мотивирани. „Ситуацията в момента не изисква прилагането на подобни мерки в пълен обем“, смята бившият шеф на контраразузнаването.

Велизар Шаламанов посочва на свой ред, че парламентът и неговите специализирани комисии трябва отблизо да контролират и оценяват задачите, поставени на специалните служби. За да е ефективен този контрол обаче, следва да съществува доверие в системата за издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация. „Противодействието се осъществява чрез прекъсване на дейността на чуждите служби у нас, намаляване на паричните потоци за купуване на медии и влияние, информиране на отговорните за стратегическата комуникация с цел успешно оборване на манипулациите. Поне такава е практиката в останалите държави от НАТО и ЕС“, казва военният експерт.

Как се действа срещу "руската школа"?

Според полковник Юлий Георгиев, руското разузнаване е днес възможно най-силният и труден противник за България и е наивно да се смята, че сами сме в състояние да му се противопоставим ефикасно със скромния потенциал, с който разполагаме. „Убеждението, че познаваме особеностите на „руската школа”, тъй като добре си спомняме времето, когато бяхме съюзници, е остаряло и не отговаря на действителността. Руското разузнаване отдавна не е същото, то се модернизира, изживя последиците от Елциновия период и сега ефикасно се вписва в променената среда за сигурност. В българското контраразузнаване не останаха професионалисти, които познават този почерк. Те бяха отстранени или изпратени в пенсия“, твърди бившият шеф на българското контраразузнаване.