Шансове на германското председателство в ЕС

Най-многолюдната страна – членка на общността поема председателството на ЕС от първи януари 2007. Естествено, по принцип всички страни-членки са равноправни, но въпреки това, една голяма страна като Германия има по-голяма политическа тежест. Практиката е показала, че компромисите в ЕС се постигат най-лесно именно под председателството на някоя от големите страни-членки. В това именно се крие шанса за германската канцлерка Меркел, но в същото време и основната трудност. Тя получава шанс да придвижи напред забуксувалият диалог около европейската конституция, в същото време обаче очакванията към германското председателство още отсега са много сериозни.

Засега Ангела Меркел изразява скромни амбиции и твърди, че би желала да представи само план-график за приемането на европейската конституция. От нея обаче се очаква да направи и съдържателно предложение. Какво да остане от провалилия се проектоконституционен договор и какво да бъде подменено, как да изглеждат реформите на европейските институции, какъв да е бъдещият курс на европейско разширение? Всички тези въпроси ще стоят пред германското председателство. То обаче няма да може да им отговори, тъй като чак към края на ротационния мандат ще стане ясно, кой ще е бъдещият президент на Франция. А дотогава – няма да се случи нищо важно – това е пределно ясно и на канцлерката Меркел. Франция – като друга основна сила в ЕС ще ръководи общността през втората половина на 2008 –ма и чак тогава вероятно ще възникне реалистичен шанс за приемането на новата европейска конституция. И тъй като по конституционния проблем по време на германското председателство явно ще се случват само символични действия, Меркел се концентрира над неясните измерения на европейската социална и икономическа политика. Там ще се търсят конкретни резултати – например при намаляването на бюрокрацията и либерализирането на пазарите.

Като председателка на Съвета на министрите германската правителствена ръководителка ще трябва да играе посредническа функция и да балансира между различните гледни точки и интереси. Не е изключено тъкмо по време на германското председателство да се наложи прекратяване на преговорите на Турция с ЕС, в случай, че до края на годината Турция не признае Кипър поне индиректно. Това без съмнение ще доведе до тежка криза в германо-турските отношения, а вероятно и в управляващата коалиция в Берлин, където социалдемократическата подкрепа за турско еврочленство влиза в открит разрез с отрицателната позиция на консервативния лагер.

Независимо от всички подводни камъни и проблеми, значението на едно председателство не бива да се подценява – защото то дава и множество шансове. Германия би следвало да се възползва от тях, още повече, че според ротационния принцип – подебен шанс ще се удаде на страната отново чак през 2020 година.