“Шарон е предател” - протести на израелските заселници в Газа

На пръв поглед Мораг прилича на оазис на мира в пустинята. Цвърченето на птиците почти заглушава бученето на безпилотния самолет, който безспирно кръжи над селището и съседния палестински бежански лагер.

На отворените прозорци се виждат мъже, унесени в утринна молитва; други бързат към синагогата.

Едва след изгрев слънце се вижда вече добре, че селището е в състояние на разпад. Много къщи са празни, липсват не само мебелите, но и прозорци, врати, дори керемидите. Ето какво казва Нахшон Халили, който заедно с жена си и шестте си деца напуска Мораг след 19 години:

“Аз съм сред основателите на Мораг. Започнахме от нула. Сега си тръгваме, защото искаме да избегнем сблъсъка с полицията. Изобщо надявам се, че няма да се стигне до кръвопролитие.”

Циона, една жена от селището, е просто извън себе си, а очите й са подпухнали от плач. Тя иска Шарон и неговите министри да дойдат тук и да я погледнат в очите, но те били прекалено големи страхливци за това:

“Ние няма повече да дадем гласа си на никоя партия, никой от жителите на Мораг няма да гласува повече. Няма вече доверие, няма демокрация. Става дума просто за корупция. За да спаси собствената си кожа, а и кожата на синовете си, Шарон реши да пожертва нас. Той е един предател”

Това мнение споделя и депутатът от Кнесета Бени Ейлон. Той също обвинява Шарон, че е изменил на собствените си идеали. Целият план за опразването на Ивицата Газа се бил пръкнал, само за да се отвлече вниманието от неговите корупционни афери. Ейлон, който беше член на правителството, но бе уволнен, защото бе против плана, е пристигнал специално в Мораг, за да окаже морална подкрепа на заселниците:

“Помагам им в тяхната съпротива. Искам те да окажат ненасилствена съпротива, да покажат на нашите врагове, че ние евреите не сме обречени на вечно скитничество. Ние бяхме в изгнание в продължение на 2000 години, стига толкова, сега искаме да имаме земя под краката си. Арабите се опитват да създадат впечатлението, че те са изконното население тук, а ние сме пришълци. Какъв позор, че Шарон се е сдушил с тях, за да остане и светът с това впечатление.”