Шериф в овча кожа

Хилари Клинтън и Барак Обама пледират за демилитаризиране на американската външна политика. И двамата се обявяват за повече търпение и по-малко насилие. Както Клинтън, така и Обама искат край на ангажимента в Ирак. И двамата настояват за закриване на затворническия лагер Гуантанамо. "Ерата на каубойската дипломация приключи", декламира Клинтън, а Обама е готов да разговаря без предварителни условия с "враговете" на Америка.

Двамата приказват точно така, както европейците очакват да видят американците след седем години Буш; но те не бива да се радват прибързано. Проблемите на Европа не се свеждат до личността на 43. президент на САЩ. Защото Буш си отива, но суперсилата Америка остава - без значение с Клинтън, Обама или Джон Маккейн начело.

Това е основният извод, а онова, което ще се промени, то се забелязва още от сега.

"Арогантността на властта" отстъпи място на разочарованието

Буш не говори повече за война срещу Иран и упражнява търпелива, многостранна дипломация спрямо Северна Корея. На фона на срива на СССР и особено след 11 септември 2001 Буш действаше в пълно опиянение от американската мощ; страх и арогантност се съчетаха в една политика, която сериозно урони престижа и легитимността на Америка. Затова следващият американски президент ще трябва първо да разчисти развалините, останали от бушизма, но той няма да превърне Америка в един вид страна-член на ЕС. Онзи, който вземе властта, няма да се поколебае да я използва - макар и много по-благоразумно, отколкото Буш през първия си мандат.

Кой от актуалните кандидати е най-желателен

за останалия свят? Максимата "демократ - добре, републиканец - зле" е твърде опростенческа. Съществуват обаче две основни различия. В Ирак Маккейн залага на победа; двамата демократи свирят отбой, но си оставят отворена една вратичка. По-силно изразен е контрастът в икономическата политика. Републиканецът се застъпва за пълна свобода на търговията, за политика, от която зависи благосъстоянието на развитите страни. Обама и Клинтън обаче издигат протекционистки лозунги, борейки се за благословията на профсъюзите.

Колкото и да е странно, войната в Ирак остава на заден план. Америка отново се завръща към думите на Бил Клинтън от 1992, "икономиката е всичко, глупако". Стопанският растеж стагнира, доларът пада, расте страхът от рецесия. Така че тъкмо на това поле, а не в Близкия Изток ще се води решаващата битка през ноември, победителят от която ще бъде следващият президент на САЩ.

Ако Европа можеше да гласува, няма съмнение, че щеше да предпочете демократите. Европейците трябва обаче да се надяват, че Клинтън или Обама няма да следват рецептите на онази икономическа политика, която препоръчват сега, в разгара на предизборната кампания. Защото сривът от тази година показва, че отдръпването от Америка не функционира. Така че онова, което светът може да очаква от Америка, е нито "арогантност на властта", нито изолиране от световната икономика.