Ширак оповести, че през 2005 година ще се проведе референдум за новата европейска конституция.

Ширак използва традиционното телевизионно интервю по случай националния празник на страната - на 14 юли - за да възстанови балансът на силите в правителствения лагер. "Тук аз съм шефът" - гласеше недвусмисленото послание, подкрепено от две категорични решения. Първото се отнася до Европа и приемането на новата европейска конституция. Ширак каза:

" французите са пряко засегнати, следователно те ще решат въпроса чрез пряко гласуване".

Така Ширак прекрати няколкомесечната несигурност, по кой път ще поеме Франция при приемането на новата конституция. Ширак избра по-неудобния път , като рискува референдум, който на практика беше искан от всички политически партии. Договорът от Маастрихт навремето беше приет от французите,но с минимално мнозинство.

Решението на Ширак за референдум е силно повлияно от вътрешнополитически мотиви. След две тежки изборни поражения през тази пролет , е разбираемо желанието за нова легитимация чрез един успешен референдум.

Телевизионното интервю със Ширак като червена нишка следваше и темата за вътрешните борби за надмоще в управляващия лагер и най-вече пряката битка със съперника му Никола Саркози. Министърът на финансите има намерение през тази есен да се кандидатира за лидерското място в президентската партия. Ширак иска на всяка цена да намали това потенциална увеличаване на властта на Саркози и даже го заплаши с уволнение, ако бъде избран за партиен лидер. Аргументът на Ширак беше, че министър, който същевременно е и партиен лидер, автоматично рушал авторитета на министър-председателя, което било недопустимо.

На всичкото отгоре Саркози беше посмял да поиска икономии на средства от военния бюджет, с което масивно навлезе в сферата на правомощия на самия държавен глава. В интервюто по телевизията Ширак суховато заяви, че между него и финансовия министър нямало изобщо никакви противорчения, а камо ли пък по въпросите на военния бюджет. И то - поради една твърде проста причина: "Аз решавам, а той изпълнява" - каза Ширак. Както обикновенно в подобни телевизионни интервюта президентът Ширак използва възможността, да канализира започналата дискусия около 35 часова работна седмица във Франция. "И занапред по закон е в сила 35 часова работна седмица" - каза президентът, като в същото време допълни, че работещите имали нужда от повече гъвкавост, която да им позволява да печелят повече, ако желаят да се трудят извънредно.

Освен това Ширак препоръча на правителството в следващите три години, в които няма избори, засилено да се посвети на въпросите на образованието, квалификацията и иновациите. От тези области президентът очаквал нови импулси за стопанската конюнктура.