Широко отворените врати на нихилизма

Обществото ни бе набутано и нагази в страховита предизборна тиня, вече няма невъвлечени, неопръскани, неподминати, невинни. Да, президентските избори са важни – посочваме мажоритарно фигура, която да представлява/ олицетварява нацията, да насочва/ следва избрания геополитическия път на държавата България, да символизира достойнството на демократичните ценности. Би трябвало да е така, да изглежда поне така, а не обратното: не като абсурдна надпревара по насаждане на страхове, по нагнетяване на истерия и чувство за безизходност, по развързване на демони, по предизвикване на скандали, по замеряне с клишета от ранния и късния комунизъм, по дърпане на най-опасните струни на невежеството, партизанлъка и глупостта.

Струпване на черни мантри и конкретни скандали

Здравомислещият български скепсис бързо се изражда в псуваческо отрицание: достатъчно е на избирателите да се „сервират“ непрекъснато от сутрин до мрак мантрите, че вотът ще бъде опорочен, че ДПС ще реши тези избори, че националните интереси са продадени веднъж завинаги и се извършва опит за етническа промяна. Като „подгравящи теми“ и сякаш за да вгаднят настоящето и отровят окончателно контекста, се явяват и множеството съпътстващи скандални събития: 1.Мутросцените в Медицинския университет и нападките между светила на медицината и доказани лекари, които говорят за едни милиони, за други милиони и трети милиони на фона на все по-дехуманизиращото се българско здравеопазване; 2. Поредният челен сблъсък във Висшия съдебен съвет, полуповдигане на някакви завеси, полуспускане на някаква цензураи предизвикването на тотален отврат от една система, в която вече никой не вярва и на йота; 3. Противоречивите казуси от новонагласения Изборен кодекс  с квадратчето и със секциите в чужбина; 4. Ваканцията на депутатите, прекъсването на ваканцията на депутатите 5. Епистоларната активност на Румяна Ченалова; 6. Футболното дерби „Левски“-„ЦСКА“ и неговите тъпоумни „хореографии“  и т.н.

Каква я мислим, каква ще стане...

Всяко събитие, от какъвто и да е порядък и (не)значимост, вече става вододелно, интерпретира се така, че да  предизвика тоталния скепсис във възможностите ни да участваме в най-важната демократична процедура, изборите, и да изкажем мнението си на граждани в референдума, разпалва просташката тарикатщина на самоотречението. По този начин се поддържа непрекъснато  „епидермалното народно раздразнение“ , което не води към нищо добро, а най-малкото към осъзнат и разумен избор на държавен глава. Партийни вождове, пиари в сянка, платени и доброволни тролове, анонимни лузъри и всякаква знайни и незнайни лъжепророци  непрекъснато държат вратите на нихилизма широко отворени –  и не е ясно какво бъдеще ще влезе през тях, и каква фуражка ще е нахлупена на главата му...