1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Buchmesse Abschluss

Автор: К. Рабиц, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева19 октомври 2009

В неделя завърши Франкфуртският панаир на книгата. И тази година изложението се превърна в шоу на суперлативите: над 7000 участници от сто страни бяха пристигнали в Германия за да представят 123 000 нови заглавия.

https://p.dw.com/p/K9iC
Франкфуртският панаир на книгата се проведе за 61 пътСнимка: Frankfurter Buchmesse/Hirth

Панаирът на книгата по традиция завърши с връчването на наградата за мир на германските книгоразпространители. Тази година с нея беше удостоен един забележителен писател, литературовед и европеец: живеещият в Триест Клаудио Магрис получи признание за засглугите си като интерпретатор на културния живот, внимателен наблюдател и съвременен визионер. Лаудаторът Карл Шльогел нарече Магрис "откривач на литератури и пейзажи в централна и източна Европа". Според него той е придал на Европа увереност и красота.

Buchmesse Friedenspreis Verleihung
Клаудио МагрисСнимка: AP

Самият Магрис в речта си говори за уязвимостта на света и за опасностите, които застрашават демокрацията и мира в Европа. Към тях той причислява и страха да се гледа реалността в очите, но така също и несправедливостта, пред която си затваряме очите, или илюзиите, че войните са отдавна приключила страница, самозалъгването, наивността, популизма. Според Магрис, предишните граници на изток междувременно са били заменени от нови:

"Днес други граници застрашават мира"

"Досега невидими граници, преминаващи през нашите градове, между нас и новодошлите от всички части на света, на които почти не обръщаме внимание. Защото, както се казва в песента на "Меки Ножа", онези в тъмното не се виждат. Не само по италианските крайбрежия пристигат бежанци, често считани за пирати-грабители. Реакциите на подобно търсене на убежище, което се бърка с инвазия, са често пъти истерични и симптоматични за нашата бруталност."

Утопията за "рая на земята", според Магрис, е отлетяла, но не и искането светът не само да се администрира, а преди всичко да бъде променян.