"Шпигел" за кризата в ЕС

А всъщност разправията около финансирането не е чак толкова драматична, че да не можеше да бъде преодоляна. Все още има достатъчно време за съгласуване на средносрочния бюджет на съюза до 2013. В близо 50-годишната история на европейската общност важните решения винаги са били взимани в последната минута. Онова, което е наистина лошо, е обществено-медийният ефект от безрезултатната среща; и без това трагичният в момента имидж на ЕС е тежко увреден.

Европейските ръководители погребаха и една друга надежда, като отложиха за неопределено време ратификационния процес на евроконституцията. “Пауза за творчески размисъл” – по думите на люксембургския премиер Юнкер на фона на уверенията от всички страни, че оставали верни на европейския основен закон.

В действителност три седмици след провала на референдумите във Франция и Нидерландия на всички е ясно, че в сегашния й вид евроконституцията никога няма да бъде приета. Паузата за размисъл бе предписана не на базата на демократическия принцип, а поради страх от гражданите на Европа. Защото на референдумите в Дания, Чехия и Ирландия съществува заплаха от ново “не” що се отнася до конституцията. Англичаните отдавна замразиха своето гласуване по въпроса, а за ново всенародно гласуване във Франция изобщо не може да се мисли докато на власт е президентът Ширак. Общата картина се помрачава и от колебанието на германския президент Кьолер да подпише конституционния договор – въпреки, че бе приет с голямо мнозинство от двете камари на парламента.

През следващото полугодие председателството на ЕС се поема от Тони Блеър. Той именно ще има за задача да изправи отново на крака олюляващата се Европа – една перспектива, която ужасява почти всички. Защото Блеър и повечето англичани имат съвсем друга представа за вида на ЕС от онази, която имат Париж и Берлин. Противоречията са донякъде фундаментални. Социалният модел, фаворизиран от германци и французи, който предлага защита от крайностите на капитализма и глобализацията, се смята от англичаните за остарял; на това мнение са също скандинавците и източноевропейците.

Основният проблем обаче е, че до сега главните действащи лица избягват да поставят принципния въпрос за посоката, в която се носи “влакът Европа”, по думите на Хелмут Кол: дали към един голям либерализиран пазар, както иска Лондон, или към един политически съюз по вкуса на Берлин и Париж. Съществува опасност, че в перспектива големите европейски сили биха могли да се блокират взаимно – и да предизвикат фактическото политическо и икономическо обезмисляне на ЕС.

Отлагането на финансовия спор предлага обаче известен, макар и малък шанс. Европейските ръководители биха могли да използват идните месеци за преустройство на финансовата структура на общността. Защото и след последното компромисно предложение около 40 процента от бюджета биха продължили да се стичат в земеделския сектор, при едновременно съкращаване също с 40 процента на разходите в сферата на изследователската и развойната дейност. С подобен бюджет не може да се финансира бърз стопански растеж, модернизация на икономиката и създаването на нови работни места, както обещава ЕС на своите граждани.