1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ще бъде ли спряно производството на българския "Калашников"?

30 ноември 2004

"Москва настоява българските военни заводи да спрат производството на оръжие по лицензи на бившия СССР". Тази новина, съобщена от говорителя на българското правителство, породи многобройни коментари в медиите през последните дни. Георги Папакочев се спира на проблема от една различна гледна точка

https://p.dw.com/p/At33
Михаил Калашников с автомата "Калишников"
Михаил Калашников с автомата "Калишников"Снимка: AP

.

Странно защо изведнаж военни и политици се загрижиха извънредно много за възможността по лицензионни и търговски причини да бъде прекратено производството на българската модификация на прословутия съветски автомат ”Калашников”, носеща името на завода производител ”Арсенал”. Оказва се, че до края на март догодина България трябва да обяви позицията си по проекта за Спогодба за прекратяване на производството в България на специална продукция по лицензи на бившия СССР, което налага нови преговори с Русия за Споразумение за взаимна защита на резултатите на интелектуалната собственост, получена в процеса на военно-техническото сътрудничество.

Проблемът с руските лицензи за военна техника е доста стар. Те са били предоставени на България между 1945 и 1990 година и според експерти и до днес около 90 на сто от българското военно производство е по тях. Началникът на Генералния щаб, генерал Никола Колев допусна, че може да има известно негативно отражение върху военната промишленост, ако се наложи да бъде спряно производството на въоръжение по лицензи на бившия СССР но то обаче няма да е решаващо.

Въпросът за бившите съветски лицензи беше поставен от Москва още в началото на август по време на заседанието на смесената българо-руска комисия в София. По-интересното обаче е, че непосредствено след това заседание в българското медийно пространство проблесна скандала, предизвикан от публикация в руския всекидневник ”Московски комсомолец”, в която под заглавие ”До войната останаха часове” се твърдеше, че ”български кораби, акостирали на грузинското пристанище Поти са доставили на грузинците 2500 сандъка с ръчни гранатомети. Всички отговорни институции в България вкупом започнаха да опровергават информацията, макар в крайна сметка да се оказа, че Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията към Министерството на икономиката е издала разрешение за износ на оръжия за Грузия, но в «несравнимо по-малко количество» от цитираното в руския вестник. По-интересни, обаче, бяха две знакови изявления в печата – на бившия шеф на «Кинтекс” Младен Мутафчийски и на тогавашната говорителка на военното министерство Румяна Стругарова. Мутафчийски обърна внимание, че ”информацията за българското оръжие в Грузия идва само няколко дни, след като Русия предяви претенции към българския оръжеен комплекс и поиска да бъдат подновени лицензите за производство на автоматите "Калашников". Според бившият шеф на "Кинтекс" " след демократичните промени отношенията между двете страни са се поохладили и това е довело до определени претенции».
Говорителката Стругарова не отрече, че между двете събития има пряка връзка и допълни, че българското производство на «Калашници» се признава в света. Сругарова допълва, че «автоматите на "Арсенал"-Казанлък са по-евтини и с по-добри качества от руските".

Впрочем ето констатациите в доклада за Българската оръжейна търговия за 1999 година на влиятелната правозащитна организация «Хюман райтс уоч”: ”Пет са големите компании, които доминират във военото производство на България и заедно осигуряват приблизително 80 на сто от оръжейния износ на страната. Една от тях, ”Арсенал” е особено важна. Тя произвежда малки оръжия, в това число и автоматът Калашников, който е почти изцяло за износ основно в Африка. Само 2-3 процента от продажбите през 1997 година са били за Българската армия, а през 1998 година ”Арсенал” не е продал нито една бройка оръжие на вътрешния пазар”. И още нещо твърде показателно се казва в доклада: ”Арсенал”, известният производител на българската версия на автомат ”Калашников” и един от най-големите производители на оръжия в страната, продава повече от половината си продукция самостоятелно”, което означава без междинен посредник.

Ето как авторите на доклада на Хюман Райтс Уоч описват съвсем новата история на българската оръжейна търговия през 1999 година: ”България си е спечелила репутацията на оръжеен базар, в който се продава всичко, където автоматите Калашников, минохвъргачки, противотанкови мини, боеприпаси, експлозиви и други стоки могат да се закупят на изгодна цена, независимо от това кои са купувачите или как тези оръжия могат да се използуват. През 90-те години България става източник за снабдяване с оръжия на Ирак, бивша Югославия, Ангола, Руанда и други страни, център на въоръжени конфликти и обект на международно ембарго”.

През юли 1998 година, се посочва по-нататък в документа, България транспортира с украински самолети по въздуха 9 пратки оръжие за Еритрея само за една седмица. Според Ню Йорк таймс, съобщил за доставките, пратките са съдържали произведени в България автомати Калашников, боеприпаси и гранати. Самолет на компанията Еър София е катастрофирал близо до Асмара в ранните часове на 17 юли 1998 година, като се предполага, че на борда му е имало също оръжие”.

Това са само известни данни, огласени в официални документи на Хюман райтс уоч и събрани от достоверни източници. Колко са успешните сделки, които не са попаднали в полезрението на правозащитниците може само да се предполага. Но така или иначе, те обясняват най-добре причините за силното българско безпокойство около лицензите за производството на съветските АК-47.

Най-сигурните и ефикасни автомати на света.