Ще издържи ли Рим на натиска на футболното лоби

Най-сетне Рим привлича клубовете към отговорност и това заслужава похвала. Макар че в същия момент човек се пита: защо трябваше да си отиде един полицай, за да поиска вътрешният министър спазването на валидните мерки за сигурност? Италианските политици биха отвърнали обаче: ние издаваме вече четвъртия извънреден закон за сигурността по футболните стадиони, явно някои хора не спазват тези закони.

И това е така. Клубовете просто не се грижат за прилагането на законовите норми. Особено когато това им струва пари. Спонсорите предпочитат да влагат парите си в нови играчи, вместо в мерките за сигурност, и сега не им е трудно до проливат крокодилски сълзи. Впрочем не всички са така нетактични и бездушни като председателя на италианската професионална лига Антонио Матарезе.

Представителят на паричните интереси на клубовете отново повтори вчера, че “шоуто трябва да продължи”; та нали ФИАТ, когато изпаднал в криза, също не спрял производството. Просто невероятно, че този човек продължава още да е на поста си. Добре че правителството остава твърдо спрямо този алчен лобизъм. Дано остане така и занапред.

Призрачни мачове пред празни трибуни, разпоредени за онези, които не спазват законите, са най-малкото. Все пак най-лошите изстъпления са регистрирани там, където стадионите са направени според всички изисквания за сигурност. С други думи: първите стъпки на правителството трябва да бъдат последвани от още по-твърди, и то без бавене. Добре е също, че продажбата на билети за организираните пътувания при мачове извън домашния стадион ще бъдат ограничени. Това може да съдейства за прекратяване на нахлуването на враждебно настроените орди в противниковите стадиони.

Добре е също, че се допуска забрана за достъп на малолетни до стадионите. Онова, което е нормално за ресторанти и дискотеки, не би навредило и на футболните трибуни. Няма нужда да се чака следващият удар – маскираните могат да бъдат спрени още на касите за билети.

Но предстои още много работа: така например расистките лозунги и символи трябва да предизвикват не само възмущение, а да бъдат и отстранявани, а онези, които ги носят привличани към съдебна отговорност. При определено равнище на полицейското разследване клубовете на феновете трябва да бъдат третирани като престъпния сдружения. А хулиганите трябва да получават наказания, от които наистина да ги заболи. Онова, което функционира вече в Англия, трябва да бъде поне опитано в Италия.