Ще има ли български "Дом на терора"?

Идеята в София да се създаде музей за престъпленията на комунизма не намира отзвук сред управляващите повече от десетилетие. България е единствената страна от бившия съветски блок, в която паметта за жертвите остава неприютена. Тя присъства единствено в спомените на оцелелите, чиито редици се топят от година на година.

Със съдействието на фондация "Конрад Аденауер", българският център "Хана Аренд" е отправил искане до МВР да предостави няколко помещения в сградата на бившата Дирекция на Народната милиция на Лъвов мост за музейни цели. В нейните подземия са измъчвани и екзекутирани много противници на комунистическия режим, сред които земеделката Мара Рачева и социалдемократката Людмила Славова. За тях и другите жертви напомнят единствено няколко портрета, подредени по фасадата на въпросната сграда до Лъвов мост.

Прави ли България опит да осмисли миналото?

"Българският парламент създаде добър закон за разкриване на досиетата на Държавна сигурност и останалите репресивни служби на комунизма. Но що се отнася до осмислянето на комунистическото минало чрез създаване на музеи или експозиции в България е налице голям дефицит", изтъква шефът на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер" д-р Марко Арндт. Според германския историк е много важно една демократична държава, която членува в Европейския съюз, да осмисли докрай своята история, а резултатите да представи в музеи и документационни центрове:

"Не мисля, че има прекъсване в колективната памет на българите по отношение на комунизма. Ако има разлики в оценките на диктатурата, те се дължат на факта, че по-възрастните са имали личен досег с нея, а родените след демократичните промени не са обучавани достатъчно за това как да се опази паметта на жертвите на комунизма. Тук имам предвид училищното преподаване на история в България", посочва д-р Арндт.

Според него старите елити продължават да държат важни лостове в българската държава и нямат интерес от разкриване на миналото. "Когато говорим за комунизма не бива да обезценяваме живота, който хората са водили тогава. Критиките трябва да са отправени към системата, а не към отделните хора. Носталгията е нормална част от човешката памет, защото всеки, който погледне назад към изминалия си жизнен път, търси доводи за позитивна оценка на своето минало", казва германският историк.

Унгарският опит по осмислянето на миналото

"В Унгария имаме същите проблеми при осмислянето на тоталитарното минало, с каквито се сблъсква и България. Но за разлика от Унгария, България все още се намира на стартовата линия в това отношение", казва казва директорът на музея "Дом на терора" Габор Талай. Сградата, която се намира в центъра на Будапеща е била използвана още по времето на нацистите за изтезания. Впоследствие там се извършват разпити и изтезания и от представители на комунистическия режим.

Преди 11 години, с подкрепата на парламента, "Домът на терора“ в центъра на Будапеща, се превръща в музей със същото име. С помощта на разнообразни мултимедийни средства там са показани различни свидетелства за зверствата, извършени от тоталитарните режими в Унгария, особено в периода между 1944 г. и смазването на Унгарското въстание през 1956 година.

"Първата ни цел беше да се докоснем до сърцата на посетителите именно чрез съдбите на жертвите, преминали през ада на "Дома на терора", разказва Габор Талай. Музеят, който има 40 служители и уредници, се самоиздържа финансово чрез дарителски акции и от продажбата на входни билети. Годишният му бюджет възлиза на около 1 милион долара. Досега това място на паметта за жертвите на диктатурите в Унгария е било посетено от повече от 4 милиона души, сред които и множество ученици и студенти.

Престъпленията на нацизма и комунизма в Унгария се изучават в училищата и университетите с помощта на специални учебни помагала и програми в Интернет. Учители от цяла Унгария, които преподават на учениците историята на близкото минало, задължително преминават курсове за обучение в "Дома на терора". "Целта на обучението не е да насаждаме нова омраза, а да помагаме за придобиването на познания и умения по осмислянето на онова минало, което ни бива да се повтаря", казва в заключение Габор Талай, директор на унгарския "Дом на терора".