1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ще надделее ли разумът в конфликта между Анкара и ПКК?

24 октомври 2007

Все още турското ръководство има възможност за разумен подход, твърди в коментара си Мехтхилд Брокамп.

https://p.dw.com/p/Bw23
Кюрди в Северен ИракСнимка: AP

Турската армия би могла да нахлуе в Северен Ирак, но засега генералите нямат разрешение за това. Засега турското правителство все още залага на дипломатическите възможности, но въпросът е, колко дълго още ще трае турското въздържание?

За премиера Реджеп Ердоган то започва постепенно да се превръща в ходене по въже. Настроенията сред турското население се влошават. Все повече турци се питат, защо на фона на кюрдския терор министър-председателят не се възползва от конституционното си право и не предприеме офанзива. Ердоган обаче също си има своите основания.

Не това е начинът да бъде победена ПКК – една широкомащабна сухопътна офанзива в Иракски Кюрдистан няма да реши проблема с кюрдските бунтовници. Това показва опитът на турската армия досега. Освен това Ердоган знае отлично, че подобна офанзива в Северен Ирак ще сплоти допълнително кюрдите в собствената му страна и ще ги тласне отново към ПКК. Във външнополитически план това би влошило отношенията между Анкара и Вашингтон, тъй като американците не желаят откриването на нов фронт в Ирак. Нещо повече – те ще се противопоставят на това с всички възможни средства. Освен това подобен сценарий би могъл сериозно да влоши шансовете на Турция за присъединяване към ЕС. Всичко това идва да покаже, че от започването на турска военна операция в северен Ирак Анкара може само да загуби. В същото време ПКК може само да спечели, защото от ескалацията на напрежението бойците от съпротивата ще излязат със засилени позиции, което и обяснява, защо ПКК преследва тази по-малко рискова за нея стратегия.

От друга страна това обяснява, защо турският премиер търси консенсус с всички възможни страни-участнички в този конфликт – САЩ, иракското правителство в Багдад и местото ръководство на иракските кюрди в град Ербил.

Освен всичко останало не е ясно, дали САЩ ще склонят да се ангажират военно с помощ за турската армия срещу кюрдските бунтовници, тъй като в северен Ирак Вашингтон преследва свои собствени цели, различни от тези на Анкара. Американците делят терористите в района на добри и лоши, от които ПКК са лошите, защото официално формацията се смята за терористична организация, а кюрдско-иранското разклонение на ПКК, което също поддържа свои структури в Северен Ирак, Вашингтон причислява към добрите, и дори ги подпомага с оръжие за да продължат борбата си срещу режима в Техеран.

От друга страна нито иракското правителство, а още по-малко кюрдските пешмерги желаят да атакуват позициите на ПКК в северните райони на Ирак. Пешмергите са важни съюзници на САЩ във войната срещу ал-Кайда в северен Ирак. И понеже всички страни са заети с търсенето на политическо решение, на Турция и остава възможността да наложи санкции срещу Масуд Бразани - президент на северноиракския автономен регион, заради това, че служи като крепост на бунтовниците от ПКК.

Като следващи стъпки можем да очакваме, че изразената от Турция готовност както за разговори,у така обаче и за предприемане на военна офанзива, вероятно ще накара кюрдските бунтовници засега да прекратят борбата си за създаване на автономна кюрдска държава на турска територия. Последните избори показаха, че там те нямат много силна подкрепа, защото една немалка част от кюрдските избиратели гласуваха за управляващата партия на премиера Ердоган. Друго трайно решение на конфликта няма. Остава само да се надяваме, че все още не е късно за такъв развой.