1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ще настъпи ли промяна в европейската политика на Дания?

Емил Попов28 ноември 2007

На 23-ти ноември т.г. в двореца Амалиенборг в Копенхаген Андерс Фог Размусен представи пред кралицата новия си кабинет. Какво може да очаква Европа от третия пореден мандат на датския премиер?

https://p.dw.com/p/CUE0
Андерс Фог РазмусенСнимка: AP

Програмата на новото датско правителство носи амбициозното заглавие “Страната на възможностите”. Що се отнася до европейската интеграция, Дания често се е възползвала от възможността си да участва или да не участва в общия проект.

Според член 20-ти от конституцията на кралството, всяка външнополитическа крачка, свързана с отстъпване на част от националния суверенитет се подлага на ратифициране. Това важи както за присъединяването към Общността през 1973-та, така и за подписаните от правителството европейски договори.

В Дания наистина има “нещо гнило”

Ратифицирането може да се извърши в самия парламент – датския фолкетинг, но за това са необходими пет-шести или над 83% от гласовете, което е твърде нереалистично. Ако в парламента не може да се достигне необходимото мнозинство, се провежда референдум. Исконното право на датчаните да решават “пряко” съдбата си, не винаги се харесва на Европейския съюз. От гледна точка на бюрократите в Брюксел в Дания наистина “има нещо гнило”. През май 1992-ра датчаните отхвърлят на референдум Маастрихтския договор. В последствие Брюксел прави съществени отстъпки под формата на редица изключения, които важат за страната. Дания не е задължена да участва във военни умиротворителни операции под флага на Европейския съюз. В специален протокол от Единбург се подчертава резервираното мнение, което датчаните имат за “европейското гражданство”. Дания си запазва и правото, сама да реши, дали да въведе еврото или да запази датската крона.

Направените на Дания отстъпки са пречка, а не предимство

В самото начало на третия си мандат Андерс Размусен обяви, че възнамерява да насрочи реферeндум, на който датчаните отново да се произнесат за направените специално за Дания отстъпки. Според правителството днес те не носят вече полза на страната, а водят по-скоро до изолация.

Но датчаните са особено чувствителни, когато става въпрос за датската крона. На референдума през септември 2000-та година населението на Дания гласува за запазването на националната си парична единица. В случая се касае по-скоро за съхраняването на национален символ, какъвто е кроната, отколкото за някакъв страх от икономически последствия. Датската валута и днес е тясно обвързана с еврото. В рамките на Валутния механизъм II датската крона може да се отклонява в курса си едва с ± 2,25 %. Това я отличава от други валути като естонската крона, която може да се движи в рамките на ± 15 %.

Ще въведе ли Дания еврото?

Евентуалното въвеждане на еврото в Дания ще обогати еврозоната с една силна икономика. Дизайнерите отдавна вече са изработили датските евромонети с лика на кралица Маргарета II-ра. Ако Дания въведе еврото, то ще стане парична единица и в Гренландия, която макар и да не членува в Европейския съюз, е част от Датското кралство.

Близкото бъдеще ще покаже, дали Размусен ще може да спечели датското население за своите европейски проекти. Това няма да е особено лесно, защото датчаните се чувстват добре в своята страна и не изпитват особена нужда от промяна. Две анкети, проведени от Кембриджския университет и от университета “Еразмус” в Ротердам, показват, че датчаните са най-щастливите хора в Европа. Изглежда Европейският съюз се нуждае повече от Дания, отколкото самата Дания от Европейски