Ще преживее ли Европа 21-ви век?

„Ще преживее ли Европа 21-ви век?” е заглавието на един стратегически анализ, чийто автор е професорът по международни отношения в университета на Пенсилвания, Уолтър Мак Дъгал. Анализът, посветен на бъдещето на ЕС, включва и един оригинален преглед на развитието на идеята за обединена Европа от Средните векове до днес.

Интеграцията на Европа, пише Мак Дъгал, изпълни една древна мечта, датираща от времето на Свещената римска империя: тя изпълни мечтите на средновековните лидери на християнския свят за обединение на западната цивилизация. Изграждан постепенно от 1949 година досега, ЕС сега е един от напредналите модели на човечеството. След последното разширение, което включи България и Румъния, границите на съюза се отместиха далеч на Изток, постигайки едно небивало единство на икономически и политически цели. Но какво е неговото бъдеще?

Доста нетипично за жанра на стратегическия анализ, за да отговори на този въпрос, авторът анализира философията, която ръководи европейците. Той разглежда ред идеи на американски учени за Европа. Една от тях е за европейското търсене на щастие: тя твърди, че европейците са изоставили идеи като Провидение, патриотизъм, индивидуализъм, материализъм, отхвърлили са грубата философия да не се оставят никой да не ги настъпва. Всички тези идеи си остават в сила в Америка, докато европейците са изгубили вяра в традиционните религии и идеологии, не вярват в някаква утопична мечта за рай на земята, и се стремят към „хуманна и стабилна цивилизация, несмущавана от религии, патриотизми и идеологии”. Така, докато много американци прекарват живота си в търсене на щастие, което никога не идва, европейците са доволни от това, което имат, казва Мак Дъгал. Докато други учени се въхищават на тези европейски виждания, той посочва, че те може да са фатални за способността на Европа да оцелява икономически, политически, дори демографски.

Мак Дъгал смята, че твърде много фактори поставят бъдещето на Европа под въпрос. Въпреки икономическия си потенциал, и икономика по-голяма от американската, Европа остава „търговска държава без значима военна мощ или дипломатическо влияние”, Европейците харчат само 2% от БВП за отбрана, и заместват липсващия военен капацитет с мека сила - дипломация, културно влияние и морално убеждаване. Срещу твърди заплахи като тероризма, тя се крие под чадъра на САЩ.

Други фактори са енергийната зависимост, релаксираният подход към труда, придружен от хвърляне на пари за социални програми.

Но сякаш повече от всичко Европа може да изчезне поради своята “култура на неверието и смъртта”. Ето за какво става дума. Американците вярват в Бог, Родина и Свобода, казва Мак Дъгал. Европейците обаче са се издигнали над патриотизма и религията, отхвърлили са моралните табута и за тях няма нищо свещено, дори човешкият живот. Те толерират самоубийството, евтаназията, абортите, наркоманията, порнографията, хазарта, и вредните за мозъка видео игри. „Култура на смъртта” са думи на папа Йоан Павел II, който е свързвал всички тези пороци с разпада на религиозната вяра. В това безверие най-духовни са германците - 21% вярващи, в Скандинавия - под 10%. В САЩ 82% от населението са вярващи, 40% редовно ходят на служби, докато под 10% европейци посещават църква веднъж месечно. Идеята е - те не харесват Господ, Европа е „постмодерна, пост-християнска цивилизация, завърнала се към езичеството и колективния хедонизъм, издигнала мира и благополучието за идоли, а не за благословии.”

Тази тревожна слабост на характера подпомогната от външни фактори сигурно ще доведе до нарушаване на европейската нирвана, смята авторът. Три неща обричат Европа и тя едва ли ще преживее 21 век: военна немощ, духовна празнота и демографски срив. „Колко дълго може една цивилизация да просъществува без оръжия, без вяра, и без деца?”, пита авторът след като е посочил как въпреки благоденствието си, европейците нямат бебета.

Свирепа конкуренция от Азия и нарастване на мюсюлманското население няма да позволят на Европа да остане в сегашното си състояние, казва той. Само след 20 години тя може да бъде пометена от икономическата мощ на Азия и да се озове в същото положение, в което е била спрямо нея през Средните векове. Заедно със слабата раждаемост, ислямът и имиграцията ще променят населението на Европа. От 1950-88 Европа е абсорбирала над 70 милиона имигранти. В края на 20 век според данните в анализа повече от 1 на 20 европейци не е бил от европеидната раса. Европеидната раса през 1990 година е представлявала 31% от световното население, до 2050 ще е само 11%. В самата Европа хората от тази раса ще са само 7.5%!

Само по себе си това демографско самоубийство, непознато досега в историята на биологическите видове, по думи на автора, ще унищожат изгубилата вяра и ценности Европа.