Ще се разпадне ли Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа?
30 ноември 2007
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е горда от това, че е най-големият междудържавен съюз за сигурност. В нея членуват 56 страни, разпрострели се на територия от Ванкувър в западна Канада до Владивосток в източна Русия. Въпреки това ОССЕ има второстепенно значение и е изправена пред въпроса за смисъла от съществуването си.
Какъв е смисълът от съществуването на ОССЕ?
През 70-те и 80-те години Конференията за сигурност и сътрудничество допринесе в голяма степен за края на Студената война. Основаната през 1994-та година Организация за сигурност и сътрудничество обаче все още не е в състояние да определи задачите и целите си. Причината: въпросите, засягащи сигурността са отдавна водещи не само за НАТО , но и за ЕС. На всичкото отгоре ОССЕ е заплашена и от разчепление. По време на годишната си среща в Мадрид външните министри на Организацията не можаха да се обединят около една обща заключителна декларация. Впрочем това сякаш се превърна в традиция през последните четири години. «Настроението е доста потиснато. Пита се, дали изобщо има единство по основните принципи на тази организация», заяви песимистично белгийският външен министър Карел де Гухт.
В ОССЕ има два лагера.
В единия са САЩ и техните евроепйски съюзници, в другия – са Русия и няколко бивши съветски републики.
Западният лагер на САЩ и Европа вижда смисъла от съществуването на тази организация в осъществянвания от нея контрол върху спазването на човешките права и демократичните принципи, както и върху провеждането на честни избори. Проблемите в това отношение са на изток, казват американците и техните европейски съюзници. Оттук и раздразнената реакция на Москва и нейните приближени. Трън в очите на Кремъл е най-вече бюрото за наблюдение на избори на организацията. Не случайно руският външен министър Сергей Лавров заяви злъчно, че ОССЕ няма тежест, защото някои страни се опитват да я превърнат в инструмент на външната си политика. С това лавров явно имеше пред вид най-вече САЩ. «ОССЕ е в дълбока криза и по време на срещата ни в Мадрид, ние не успяхме да я преодолеем», добави Лавров.
От другата страна обаче са на различно мнение.
«Н а международната сцена имаше някои промени и усложнения, които ни карат да гледаме по по-различен начин на Мадрисктата среща», заяви дипломатично Хосе Понс, директор на отдела за Европа и Северна Америка в испанското външно министерство.
Той имаше пред вид най-вече ожесточения спор между САЩ и Русия за разполагането на американския противоракетен щит в Средна Европа, както и обявения от Москва меморандум върху договора за обикновените въоръжени сили в Европа.
«Онзи, който говори за криза в ОССЕ е в голяма грешка. Тази организация е много жизнена», заяви оптимистично Бенита Фереро Валднер, еврокомисар за външната политика.
ОССЕ е изправена пред поредния проблем .
По-голямата част от участниците в мадридската среща поискаха, да се удължи с една година мандата на мисията на организацията в Косово. Русия обаче заяви, че предпочита да изчака, за да види, как ще се развие ситуацията в Косово. Ако се стигне до независимост, то тогава Москва по всяка вероятност ще се обяви срещу удължваването на мандата на ОССЕ . С това ще бъде сложен край на най-голямата мисия на тази организация. Над хиляда души, изпратени от нея в Косово като наблюдатели, ще бъдат принудени да се изтеглят.