Ще се стигне ли до още санкции?

Т.нар. "трета степен" на санкции от страна на ЕС и САЩ би трябвало да засегне определени отрасли на руската икономика. Предишните санкции бяха наложени на политици и бизнесмени от Украйна и Русия, носещи отговорност за украинската криза. Лицата, включени в санкционния списък, нямат право да влизат на територията на ЕС и САЩ, а банковите им сметки са замразени.

Но кои са отраслите, които биха били засегнати от евентуални следващи наказателни мерки? В специалния си указ за санкциите на САЩ по отношение на Русия американският президент Барак Обама изброява секторите, които биха могли да пострадат: финансите, енергетиката, металургията, машиностроенето, отбранителната промишленост и други. Налагането на тежки ограничения би засегнало най-вече доставките на руски енергийни ресурси, както и вноса и износа на определени стоки.

Адвокатката Мая Лестер, която е консултант на лицата, засегнати от въведените до момента санкции, твърди, че тези мерки "ще доведат до ограничаване или прекратяване на търговията и операциите на финансовия пазар между ЕС и Русия, както и между САЩ и Русия".

Поредната "червена линия"

Все още не е известно кога ще бъде въведена третата степен на санкциите и откъде преминава т.нар. "червена линия", отвъд която те биха били неотменими. Защото санкциите са свързани със събитията в Украйна, които се развиват бързо и непредвидимо.

На 20 март и 28 април представители на ЕС заявиха, че Русия ще се сблъска с т.нар. "секторни" икономически санкции, ако дестабилизацията на Украйна продължи. До началото на май Западът заплашваше с трета степен на санкции в случай, че Русия започне военни действия срещу Украйна. Малко по-късно американският президент Барак Обама и федералната канцлерка Ангела Меркел заявиха, че на Русия ще бъдат наложени тежки санкции, ако възпрепятства провеждането на планираните за 25 май президентски избори в Украйна.

Колко бързо могат да бъдат наложени санкциите?

В САЩ този процес може да започне веднага след примането на съответното политическо решение - гласуването на допълнителни закони не е необходимо. "В САЩ има законодателна база за налагане на санкции. В дадения случай е достатъчен специален президентски указ. Но засега САЩ не са предприели никакви стъпки в тази посока", казва Мая Лестер. Тя пояснява, че решението за налагане на нови санкции се взима от Държавния департамент и министерството на финансите.

Положението в ЕС е малко по-различно. "Доколкото знам, в ЕС в момента не съществува законодателна база, която да разреши налагането на санкции в определени отрасли на икономиката", казва Мая Лестер. Поради това Европейският съюз би трябвало да разработи нови юридически механизми, а и е нужно всички страни-членки да вземат решението за обхвата на санкциите. Според адвокатката, зад кулисите ЕС вече обсъждал със САЩ какви закони могат да осигурят възможността за налагане на т.нар. "секторни" сенкции. И ако не възникнат принципни разногласия между участниците в преговорите, санкиците биха могли да бъдат наложени много бързо.

Разликата между Русия и Северна Корея

Европейският съюз и САЩ имат богат опит при налагането на различни видове санкции. В момента ЕС е наложил санкции или ограничителни мерки на 30 държави по света, а САЩ - на повече от 10. Вниманието на Запада е фокусирано върху страни като Северна Корея, Судан и Зимбабве.

Засега Русия не е включена в този списък, благодарение на стабилните ѝ външнотърговски и икономически връзки. "Северна Корея, например, не губи почти нищо от наложените ѝ санкции, защото не е интегрирана в глобалната икономика", казва експертът Томас Бирщекер от швейцарския институт Targetet Sanctions Consortium. Той смята, че налагането на такъв вид санкции спрямо Русия би било проблематично в политически план, тъй като наказателните мерки ще засегнат и страните, които са ги инициирали.

Мнението на Бирщекер е, че само дълготрайните санкции могат да бъдет ефикасен метод за въздействие върху Русия. "При това те трябва да бъдат премислени, планирани и проведени също толкова добре, колкото и воените операции", казва той.