Щойбер не се е отказал от мерака си да стане канцлер

Да се направи два пъти една и съща грешка се смята за признак на недостатъчна интелигентност и на способност да се поучиш от провала си. Опозиционният блок ХДС/ХСС е на път обаче да повтори грешката си, като пак се опита да отлага колкото се може повече въпроса за личността на своя кандидат за канцлер. Сметката не се получи и миналия път, когато политическата динамика принуди Ангела Меркел, на непредвидената в никой сценарий закуска със Щойбер, да се откаже от канцлерските си амбиции. Преди две години Меркел се опита да отлага колкото се може по-дълго решението по въпроса, със смътната надежда, че това ще й бъде от полза някак си. Днес в същата надежда се е вкопчил пък Щойбер, който е подчинил цялата си политическа дейност на манията да стане за втори път кандидат за канцлер на опозицията. Канцеларията на баварския премиер в Мюнхен впрочем е единственото място в Германия, където тази надежда се смята за реалистична. Човек би могъл да се обзаложи със същия успех, да кажем, че утре в Германия ще настъпи ледников период.

Упоритата амбиция на Щойбер дразни все повече хора не само в ХДС. Също и в ХСС расте тревогата, че поривът на Щойбер към Берлин може да даде неблагоприятно отражение върху Бавария. Така например решимостта му, след две години да може на всяка цена да се похвали с балансиран бюджет на управляваната от него провинция, е необяснима с рационални аргументи. Предвид замрялата икономика, би било много по-разумно, тази по принцип правилна цел да се отложи за малко по-късно. Само че Щойбер мечтае, през 2006, годината на следващите общи избори, да може отново да блесне като отличник. В неговата партия обаче се опасяват, че това ще повиши рязко напрежението в ХСС, докато същевременно много общински политици ще трябва да затварят басейни и библиотеки поради липса на пари.

Едмунд Щойбер би проявил огромна политическа мъдрост, ако разбере, че със своевременния си отказ от една нереалистична канцлерска кандидатура ще може да постигне много повече, отколкото с нова позиционна война с Меркел. Тогава той би могъл да настоява за по-големи отстъпки от нея и за по-висока цена за самия себе си: важен министерски пост в случай на победа на опозицията през 2006. За тази цел обаче ръководителят на ХСС трябва да проумее, че животът може да бъде хубав и успешен и ако отстъпи на втора позиция.