Юбилейното 50-то издание на Лайпцигския фестивал за документални и анимационни филми

В неделя завърши 50-тия юбилеен фестивал в Лайпциг с участието на 315 документални и анимационни филми от 60 страни. Тази година голямата награда на фестивала “Златен гълъб” отпътува за Румъния. Ето още подробности:

Адина Пинтилие е скромна лауреатка. Когато се произнася заглавието на филма й “Не ме разбирайте накриво”, тя първо остава седнала на мястото си в кинозалата. 28-годишната режисьорка от Букурещ спечели с дебютния си филм “Златния гълъб”, придружен са парична награда в размер на 10 хиляди евро за най-добрия документален филм.

“Това беше огромна изненада за мен, защото не се съм правила филма за каквато и да било награда, той е твърде тежък, на, разбира се, се радвам много и се надявам да се осъществи нашата мечта да можем да прехвърлим филма на 35-милиметрова лента”

Филмът на Адина Пинтилие отвежда зрителя в един румънски психодиспансер. Там режисьорката среща Александру, шизофреник, разработващ принципа за спиране на дъжда и Очи, който всеки ден, докато мете камбанарията на черквата, разговаря с Бога. Вместо тягостната атмосфера на закритото заведение, филмът успява да вдъхне надежда.

Освен младата дебютантка от Румъния на 50-тия Лайпцигски фестивал в центъра на вниманието бяха старите майстори на жанра “документално кино”. Като например кубинеца Октавио Кортазар. Като член на журито на международния конкурс той избира филма на Адина Пинтилие. Преди 40 години самият Кортазар получава в Лайпциг “Златен гълъб” с филма си “За първи път”, в който се разказва, как хората от една малко кубинско селце, за пръв път в живота си посещават филмова прожекция.

“Тогава наградата наистина бе от голяма значение за мен. Това беше първият ми филм. И трябва честно да ви кажа, че наградата беше за мен истински стимул, от какъвто имах нужда”.

Филмът “За първи път” на Октавио Кортазар също можеше да бъде видян в Лайпциг тази година в рамките на ретроспективата. Също в рамките на ретроспективата с наградените филми от минали години бяха включени два български филма: документалният “Светлини и хора” на Христо Ковачев от 1961 г. и анимационният “Де факто” на Доньо Донев от 1974 г. В международната конкурсна програма пък участие взе документалният филм на младия български режисьор Андрей Паунов “Проблемът с комарите и други истории”, разказващ за гр. Белене и удостоен вече с наградата за човешки права на 13-ти филмов фестивал в Сараево през месец август т.г., автор и режисьор и на най-успешния български документален филм за последните 20 години. “Георги и пеперудите”.

31 хиляди зрители посетиха фестивалните прожекции или с 30 на сто повече в сравнение с 49-тото миналогодишно издание на фестивала. А директорът на фестивала Клаас Даниелсен е доволен и от рекордния брой кандидатствали за участие филми: 2600.

“От тук проличава, че документалният филм отново бележи повече успехи и в киното. Т.е. филмите съзнателно се се правят много като за телевизия, а за големия екран, това си личи по начина, по който се води филмовия разказ, по пластиката, по музикалното и звуковото оформление, филмите са правени наистина за киното и наистина намират своята публика там”.