Юлия Франк спечели Германската литературна награда
9 октомври 2007
“Трябва да кажа, че съм изненадана, защото мисля, че и други книги, които прочетох през последните месеци, заслужаваха тази награда. Въпреки това искам да благодаря на журито, че все пак предпочете моя роман.”
Всъщност изненадата не беше особено голяма: семейната сага на Юлия Франк “Жената по пладне” се водеше за фаворит сред кандидатите за отличието, че са написали “най-добрия роман на годината”.
Тази година в надпреварата участваха общо 117 романа от 72 издателства. Подборът, извършен от седемчленното жури, предизвика разгорещени медийни дискусии. Новата лауреатка заяви, че изобщо не е очаквала, че германската литература може да се превърне в предмет на подобен спор, което било добър знак. Наистина, културата на спора също е култура и всеки публичен спор повишава интереса към книгите, както и шанса, че ще бъдат прочетени.
Романът на 37-годишната Юлия Франк се базира на една автобиографична история: в самия край на войната, когато германците масово бягат от Силезия към Германия, една жена отвежда деветгодишния си син на гарата в Шчечин го оставя там. Става дума за бащата и бабата на писателката. Романът, в който се разказва за живота на едно семейство от началото на 20-те години до края на нацизма, обосновава причините за решението на тази жена, но без изобщо да се превръща в “женски” роман. Което е немалко постижение.
В първите коментари за решението на журито, присъждащо Германската литературна награда, не се срещат възражения. Преобладава също мнението, че книгата на Франк може би е и най-доброто решение с оглед на чуждестранния пазар. Изразяват се известни съмнения обаче дали предварителният “дълъг списък” с 20 романа и заключителният “къс списък” с 6 романа наистина документират най-доброто от германската литература през тази година. Защото тази година реколтата беше наистина извънредно богата и разнообразна. Нека споменем например грандиозния роман на австриеца Михаел Кьолмайер “Запад”, трудно поддаващия се на класификация “Карлман” на Михаел Клееберг или повдигащата неудобни въпроси творба “Мобинг” на Анете Пент.