Ядрените амбиции на развиващите се страни

Статистиката всъщност изглежда много добре. От повече от 190 държави, които съществуват по Земята в момента само 8 или вероятно 9 притежават ядрено оръжие. След повече от половин век атомно въоръжаване това не е лоша равносметка. Атомните бомби са най-мощното оръжие, създадено досега от човека. За всички страни изкушението да се сдобият с това средство на силата беше изключително голямо. Само че условията на Студената война дълго въздействаха така, че кръгът на ядрените сили да си остане съвсем тесен. Едва през последните години се наложи една тенденция, която създава тревоги на работещите в политиката по отбраната във Вашингтон и също така все повече и в Европа - все повече развиващи се страни се стремят към атомно оръжие. СЩ бяха първата атомна сила с атомните бомби хвърлени над Нагазаки и Хирошима, бързо следвани от Съветския съюз, който провежда първия си атомен опит през 1949 година. През следващите десетилетия успяват и Великобритания през 1952, Франция през 1960 и Китай през 1964 година да се утвърдят като официални атомни сили. В други държави се правят подобни опити. Те обаче биват предотвратени поради промени във вътрешната политика или чуждо влияние. Така Южноафриканската република, която произведе шест атомни бомби, се отказа от програмата си през 90-те години. Аржентина и Бразилия през 1991 година се споразумяха за прекратяване на тайните си ядрени програми. През 1994 година Украйна изрази готовност да предаде на Русия разположеното все още на нейна територия ядрено оръжие. Само в един-единствен случай по-нататъшното предаване на ядрена технология не можа да бъде обезсилено. През 70-те години с френска помощ Израел си осигури основата за ядрена програма и отдавна е сред ядрените сили, макар че страната никога не е признала официално ядрените си капацитети. Двете големи ядрени сили осигуриха с политиката си това, че толкова дълго с ядрено оръжие се сдобиха толкова малко държави. По време на противопоставянето на двата блока Вашингтон и Москва внимаваха познания и техника да не се разпространяват. В замяна те предлагаха на съюзниците си защита под своя "ядрен чадър". Това доведе до ядрена надпревара между двете свръхсили, които през 1990 година общо имаха 50 хиляди ядрени оръжия, но ограничи предаването в чужди ръце на опустошителните бомби. Дори и в арсеналите на останалите три ядрени сили никога не е имало повече от няколко стотин ядрени бойни глави. С падането на берлинската стена в някои особено опасни огнища на конфликт бързо избуяха ядрени амбиции. През 1998 година заклетите врагове Индия и Пакистан се присъединиха към ядрените сили с провеждането на опити. В Северна Корея Ким Чен-ир, последният диктатор-сталинист нареди провеждане на една необозрима ядрена програма, която възможно вече му е донесла една или две атомни бомби. Същи и в Близкия изток имаше цяла редица държави силно заинтересовани от ядрено въоръжаване - Ирак, Иран, Либия, и възможно също Сирия. Програмите на тези държави бяха на твърде различни технически равнища. Във Вашингтон реагираха по-бързо на това развитие, отколкото в другите западни държави. Политиците по отбраната в Америка още през 90-те години стигнаха до заключението, че обичайното сплашване няма да е достатъчно срещу ядреното въоръжаване на т.н. мошенически държави. След нападенията на 11 септември правителството на Буш прие стратегията за превантивната отбрана в борбата срещу тероризма и разпространението на оръжие за масово унищожение. Напълно в духа на новата доктрира беше свален Садам Хюсеин за да му се попречи един ден да има ядрено оръжие или друг вид оръжие за масово унищожение. По-слабо внимание привлича Proliferation Security Initiative в която участва и Германия. В инициативата 11 държави под ръководството на Вашингтон работят за залавяне на подозрителни товари по суша, вода и въздух. Същевременно американското правителство по-силно залага на контрола над въоръженията. Миналата седмица президентът направи предложения за промени в договора за неразпространение на ядреното оръжие. Този договор разрешава на Америка, Русия, Китай, Великобритания и Франция да притежават ядрено оръжие. В замяна на отказ всички останали държави получават технология за цивилно ползване на ядрената енергия. Сега Буш иска на развиващите се страни да се предоставят само ядрените горивни елементи за техните атомни електроцентрали. Повече не бива да се изнасят инсталации за обогатяване на уран или за преработка, от които може да се добие материал да направа на бомби. Освен това той иска да се изнася технология само за държави, които приемат строгите изисквания на Международната агенция за атомна енергия. Тези предложения бяха реакция на случая са пакистанския атомен физик Абдул Кадир Хан, който както се твърди без знанието на правителството си е помогнал на Северна Корея, Либия и Иран в създаването на атомно оръжие. Буш получи одобрението на Европа. Остава да се изчака за да се види дали развиващите се страни ще приемат ограниченията.