Ястреби срещу гълъби

Той е любимецът на днешната американска политика. Въпреки че Джон МакКейн е републиканец, той е ценен и от избирателите на демократите. Във Вашингтон вече се обзалагат, че 69-годишният сенатор ще бъде следващият президентски кандидат на Републиканската партия. Това, което МакКейн казва, има тежест – също и онова, което каза в Мюнхен. Той настоява категорично за икономически санкции на ООН срещу Иран. Докато твърде войнственият иначе американски министър на отбраната Доналд Ръмсфелд говореше съвсем предпазливо за търсенето на “дипломатическо решение”, МакКейн размишляваше на глас за нанасянето на боен удар.

Със своите недвусмислени думи сенаторът поставя в затруднение новото германско правителство. “За военен вариант изобщо не може да става дума” – заяви категорично канцлерката Ангела Меркел. В отговор на запитването на иранския заместник външен министър Абас Арагхи тя заяви обаче, че би искала да чуе от него някакво обяснение за антиизраелските изявления на иранския президент и постави отричането на правото на съществуване на Израел на една плоскост с изявленията на Хитлер. След това германският правителствен говорител се опита да притъпи остротата на думите й, но заявлението на Меркел бе пределно ясно; впрочем то поставя под натиск и самия Берлин – особено ако Техеран прекрати всякакво сътрудничество с международната общност.

Засега германското правителство се е уловило за сламката, че Иран може да приеме компромисното предложение да обогатява своя уран на руска територия. Външният министър Франк-Валтер Щайнмайер изрази задоволство и от идеята в проекта да се включат също други страни, поставяйки под многостранен контрол поне част от иранската ядрена програма. Същевременно обаче високопоставен представител на германското правителство заяви, че не си прави никакви илюзии относно предстоящите през март преговори в Съвета за сигурност на ООН. Китай е против санкционирането на Техеран, а на конференцията в Мюнхен руският министър на отбраната Сергей Иванов изрази съмнения в смисъла от санкциите.

За сенатора МакКейн това колебание бе повод да заостри тона към Москва. Поведението на руснаците в конфликта с Иран е пробно изпитание за отношенията им със САЩ – заяви той, след което доля още масло в огъня: “Русия на Путин – заяви той – не е нито демокрация, нито една от водещите икономически нации”.

Представител на германското правителство изрази силно недоволство от позицията на американския гост, заявявайки че точно в този момент било крайно неуместно да се изостря тона спрямо Русия. Това, според него, показвало наличието на “пълен стратегически хаос във Вашингтон”, където по темата Иран имало повече мнения, отколкото изследователски институти.

Във всеки случай не може да има съмнение, че разногласията в световната общност са само от полза за техеранския режим. Един бивш германски генерал информира конференцията в Мюнхен, че от една година насам Иран бетонира и укрепва ядрените си съоръжения, за да ги опази от евентуална бомбардировка: Техеран щял да се възполза от евентуална ескалация, за да настрои целия арабски свят срещу Запада. Освен това страната разполагала със сериозни средства за икономически натиск: например блокирането на Хормузкия проток, онзи стратегически изход на Персийския залив, откъдето минават танкерите с близкоизточния петрол.