100 години от първата Нобелова награда за мир за жена

“Долу оръжията” – заглавието на най-известния роман на Берта фон Зутнер – отразява същевременно философията и най-важната житейска цел на тази забележителна жена. Консервативната преса реагира на романа, излязъл от печат през 1889-та година, с определението: “Крясъци на една истеричка”. Противно на тенденцията на своето време, време на национализъм, време, в което жените трябва да са просто глупави, да си мълчат и да са красиви, Берта фон Зутнер се изправя решително срещу националния антисемитизъм, срещу аргесивните пароли на онези, чиято цел е да всяват омраза, да подпалват войни. Романът “Долу оръжията” е преведен на 16 езика, а авторката му се смята за изразителка на световното движение за мир. По това време писателката, произхождаща от бохемската аристокрация, е на 46 години. Жена, рушаща всички табута, посветила се изцяло на хуманистичния идеал, превърнала се в глас на мира не само чрез перото, но и чрез активното си присъствие на политическата сцена.

Графиня Берта фон Зутнер е родена в Париж и израснала във Виена, тя е изключително добре образована, говори свободно четири езика, поддържа контакт с високопоставени пацифисти и интелектуалци. Нейната борба срещу войната е и борба срещу социалната несправедливост, срещу антисемитизма, църковните догми и дискриминацията на жените. На Първата конференция за мир, проведена през 1899-та година в Хага, Берта фон Зутнер е не само единствената жена, но и единственият неправителствен представител.

Преди 100 години, на 10-ти декември 1905-та година, норвежкият парламент удостоява 63-годишната Берта фон Зутнер с Нобеловата награда за мир. Фон Зутнер е не само първата жена, получила тази награда, но и вдъхновителка на приятеля си Алфред Нобел – Краля на динамита – за създаването на Нобеловата награда за мир.

Берта фон Зутнер се радва не само на оказаната й чест, а и на свързаната с наградата сума. Чрез смъртта на Алфред Нобел през 1896-та година Берта губи близък приятел и основния си благодетел. Алфред Нобел й помага чрез връзките си, а и финансира повечето от проектите й в полза на мира. Берта фон Зутнер инвестира голяма част от средствата от Нобеловата награда за мир в пацифистката си дейност. Съвсем малка е сумата, която отделя за себе си, за съпруга си и неговото обедняло семейство. Самата тя, въпреки че произхожда от бохемската аристокрация, е свикнала още от детските си години с бедността. След като майка й проиграва семейното имущество, младата графиня е принудена да изкарва прехраната си, работейки като гувернантка в семейството на барон Карл фон Зутнер. Там тя среща голямата си любов – седем години по-младия от нея Артур, сина на барона. Тайната им сватба през 1876-та година се възприема във Виенското общество като скандал. Младото семейство заминава за Кавказ. Двамата живеят усамотено и се посвещават най-вече на писателските си амбиции. Артур фон Зутнер насърчава без завист таланта на любимата си. За жалост обаче не доживява най-големия й триумф – удостояването й с Нобеловата награда за мир. Барон Зутнер умира три години преди връчването.

Съдбата се оказва благосклонна към забележителната му партньорка. На жената, посветила живота си на борбата за мир, не й е писано да преживее разрушителните войни на 20-ти век. Берта фон Зутнер умира три седмици преди началото на Първата световна война, войната, за която тя пророчески е казала, че ще бъде така жестока както никоя преди това.