13 въпросителни пред Меркел

Ангела Меркел е достигнала целта. Или почти. Остава само да бъде избрана, но както стана ясно вчера – най-вероятно през втората половина на ноември тя ще стане първата жена-канцлер в историята на Германия. Тя би могла да ликува, да се чувства победителка. Но и в този ден тя остана вярна на своя натюрел – на нея съвсем не й е присъщо да проявява впечатляващи емоции.

На журналистическия въпрос – щастлива жена ли сте, не е ли така? Меркел първо се подсмихва, след което отговаря – би било много лошо, ако точно сега бих била начумерена. Тя добавя, че е в добро настроение и изпълнена с желанието да направи нещо добро – повече открити чувства не си позволява.

Как ли би отговорил Герхард Шрьодер на този въпрос – се питат журналистите. Само че дните на Шрьодер и неговите способности да се самоизтъква от днес нататък вече са преброени. Дали изобщо той ще бъде член на кабинета – например като външен министър? И Меркел оставя този въпрос открит – работа на социалдемократите ще е да решат перосналните въпроси. Но очевидно вече дори и това не може да я смути – при положение, че големият въпрос за властта, на който консерваторите държаха, е решен.

Още отсега трябва да е сигурно следното: като бъдещ канцлер Меркел ще играе много по-различна роля от досегашния канцлер Шрьодер. Вероятно ще е по-кротка, но не по-малко целенасочена. Самата Меркел изглежда вътрешно настроена за новата си роля. Тя говори за “коалиция на новите възможности” – един завой, който бе предприет едва в средата на миналата седмица.

Задачата на Меркел няма да е лесна – тя ще трябва да се справи с желанието за участие във властта на фракцията, партията, на Християнсоциалния съюз и на провинциалните премиери – всички биха желали да се намесят, много претенции ще трябва да бъдат удовлетворени. И в бъдеще ще става дума за това – не само да се полагат грижи за удовлетворението на съмишлениците – както казва тя, но и за “доброто сътрудничество” с другата страна.

Общо консерваторите и социалдемократите разполагат с 448 места в Бундестага. И сега всички ще трябва да работят заедно, дори и миналото да не са го вършили особено охотно – както изтъква Меркел.

Междувременно социалдемократите си осигуриха цели три сфери на реформи – здравеопазването, финансите и политиката по заетостта. Което не се посреща с аплодисменти от председателството на ХДС. Вече няколко гласа се чуха против това разпределение на ресорите, като обект на особени критики е предоставянето на социалдемократите на финансовото министерство. Само че шефът на ХСС Едмунд Щойбер не се реши да поеме този тежък пост – той си избра икономиката, технологиите и европейската търговия. Така че критиката от страна на ХДС по отношение на неовладяния финансов ресор, индиректно е насочена към него. Но все пак в този ден малцина си позволяват открити критики към ХДС. Както казва членът на партийното ръководство Рьонсор – християндемократите няма да се опечалят твърде от това, че няма да могат да направят толкова много реформи, колкото биха искали някои представители на партията. Същевременно той подчертава, че би било парадоксално и идиотско ХДС и ХСС да се откаже от реформите, обещани по време на предизборната кампания и които не се оказаха много популярни. За осъществяването им сега наред с Меркел на канцлерския пост се разчита и на още едно име – Фридрих Мерц – смята Рьонсор, без, обаче, неговото становище да се споделя масово от съпартийците. Единственото сигурно от вчера е – Меркел на канцлерския пост, Щойбер като министър на икономиката и технологиите и Норберт Ламерт – за председател на Бундестага. Как ще се наричат останалите 13 министри от кабинета, остава неизвестно – макар за един или друг от ресорите да има фаворити. Официално коалиционните преговори ще започнат следващия понеделник и до 12 ноември трябва да приключат, два дни по-късно започва конгресът на социалдемократите, а също в средата на ноември предстои да се проведат и конгреси на ХДС и на ХСС.