13 офицери напускат елитна израелска военна част

До момента в израелската амрия важеше принципът - най-добрите най-отпред. Този принцип се прилагаше при военните удари и рискованите акции, по време на които офицерите заемаха предната линия и даваха пример на войниците. В донякъде видоизменена форма същият принцип се отнася и за случая, който сега е по челните страници на вестниците - 13 офицери и войници от една от най-реномираните военни части на израелската армия заявяват в писмо до министър-председателя Ариел Шарон, че не са готови да участват в следващи мерки срещу палестинското население в автономните области - тъй като намират действията за антихуманни и нарушаващи човешките права. Още преди седмици служащи от военно-въздушните сили обявиха, че повече няма да участват в удари над палестинските райони. Сега последваписмото на елитните офицери. И духовете наистина са възбудени - както в средите на управляващите, така и сред опозицията - в двата лагера има голям брой бивши военни. Темата, обаче, е близка и на широката израелска общественост - заради продължителния срок на военната службаи честото привикване на запасните чинове. И не е никак малък броят на тези, които след последния случай заявяват - докъде ще стигнем, ако войниците или офицерите започнат сами да решават какво да правят или да допускат? Въпросът е основателен - не само за Израел, за всяка армия. Правото за вземане на решения и отговорността за изпълненията им принадлежатна политиците, които - от своя страна също нерядко с военен опит - битрябвало да знаят какви механизми да пускат в ход. Вероятно, обаче, е и вреда за израелската политика това, че в нея са включени толкова много бивши военни - те мерят политиката с армейски аршин и очакват сляпа преданост. Някои от тях се възмущават дълбоко от постъпката на войниците, способни да изоставят страната си в тази тежка ситуация. И не виждат, че ситуацията поне в някаква своя част е резултат на провежданата от тях политика.