"130 години усамотяване"

Авторът се спира накратко на историческите заслуги на Русия за освобождението на България и инфоромира за програмата на посещението на руския президент вчера и днес.След това се припомня недоволството на Путин от приемането на България в НАТО през 2004 година и пише, че и членствотов ЕС не е било без алтернатива в периода след 1989 година. Тогава - пояснява Фрам - се обсъждаше идеята за икономическа федерация в Югоизточна Европа и създавето на зона за свободна търговия, която да се простира от Русия та до Азиатския континент. Тези планове обаче останаха нереализирани, включително и поради това, че и за самата Русия в онова време европейското икономическо пространство беше по-интересно отколкото това на Югоизточна Европа. Друга причина за провала на тези планове, Томас Фрам вижда в отявлените анти-руски настроения в България между 1996 и 2001 година. Още по- изненадващ е на този фон факта - пише Томас Фрам - че тъкмо в първата година от членството на България в ЕС обемът на търговския обмен беше почти удвоен. Според Фрам, самият ЕС отчасти има вина за това, поради това, че при преговорите за присъединяване принудил страната да закрие стари реактори от Козлодуй, което пък довело до решението на българското правителство за дострояването на централата в Белене и то съвместно с Русия. Друг важен проект, споменат в статията е създаването на българо-руско-гръцко дружество за пренос на петрол между Бургас и Александруполис.

Критици виждат белези за ново прекалено силно обвързване на България с Москва.

Така България дава възможности да бъде и политически изнудвана - пише още Фрам и пояснява, че тези гласове са предимно от средите на дясната опозиция, които по времето на тяхното управление в България влошили радикално отношенията с Москва. Факт е, че България получава своето атомно гориво от Русия, че най-голямата петролна фирма в стратната - Лукойл е руска и че и доставките на газ идват от Русия. Томас Фрам отбелязва реакцията на външния министър Калфин срещу критиките за прекалено голяма обвързване с Русия, според когото в днешно време отношенията вече не са идеологически обременени, а се ръководяат от българските интереси за посредническа роля при разпределението на суровини. Според Томас Фрам, премиерът Станишев - макар да е роден и да е следвал в Русия, поради което често е обиждан като агент на Русия, в действителност се опитвал да балансира отношенията на страната с великите сили. Станишев дори изключи възможността, още сега да бъде подписано споразумение за преминаването на газопровод по дъното на Черно море - се казва още в статията на Нойес Дойчланд.