15 години от кончината на Вили Бранд

Присъждането на Нобеловата награда за мир през 1971-ва година бележи върхов момент по отношение на обществения авторитет на Вили Бранд. Благодарение на тогавашния федерален канцлер, световната общественост за пръв път след ужасите на войната и националсоциалистическото минало свързва Германия с волята за мир. Нобеловата награда за мир е удовлетворение за Вили Бранд, което е заслужено, толкова повече, че той е последователен противник на националсоцилистическия режим в Германия.

Вили Бранд е роден през 1913-та година в Любек, на 16-годишна възраст става член на Социалдемократическата партия, а две години по-късно на Социлистическата работническа партия, която е ляво крило на социалдемократите. Личните убеждения на Бранд го карат да напусне Германия след завземането на властта от Хитлеровия режим. През април 1933-та година той пристига в Норвегия, която съвсем скоро се превръща за него във втора родина. Именно там бъдещият германски канцлер променя името си от Херберт Фрам на Вили Бранд. В Осло Бранд следва история и работи като журналист, преди да бъде принуден да напусне и Норвегия в следствие на германската окупация през 1940-та година. Следващите пет години Вили Бранд прекарва в Швеция, в Германия се завръща едва след края на Втората световна война. Кореспондентът на различти скандинавски издания скоро става отново ангажиран социалдемократ, който намира в Берлин поле за изява. През 1957-ма година Бранд бива избран за кмет на града. 4 години по-късно той е кандидат на Социалдемократическата партия за канцлерския пост. През август 61-ва година, в разгара на предизборната кампания, Бранд бива изправен пред едно от най-сериозните предизвикателства в политическата му кариера – издигането на Берлинската стена.

Преди да променим реалността, трябва да я приемем – тази мисъл ръководи Бранд и в периода от 1966-та до 1969-та година, когато той заема поста външен министър в коалиционното правителство на Социалдемократическата партия и Християндемократическия и Християнсоциалния съюз. През 1969-та година Бранд застава начело на новия федерален кабинет. При представянето на правителствената декларация канцлерът Бранд казва следното:

“Искаме да проявим смелост за повече демокрация. Искаме да дадем на всеки германски гражданин възможността да участва в реформирането на държавата и обществото ни.”

Вили Бранд отдава не по-малко значение и на външната политика, чийто основен приоритет е помиряване с нападнатите от Хитлеристка Германия страни и премахване на табутата в отношенията с Източна Германия. Тази политика става обект на критика в Германия, а в чужбина предизвиква възхищение. Конкретен пример за това е паметният жест на Вили Бранд през зимата на 1970-та година, когато той коленичи пред мемориала на еврейското гето във Варшава.

През 1974-та година Вили Бранд се оттегля от канцлерския пост, а през 87-ма, когато социалдемократите отдавна вече са в опозиция, и от председателското място на партията. “Напускам мостика, но не и кораба”, обещава Бранд на съпартийците си. Оставайки здраво свързан със социалдемократите, той преживява падането на Берлинската стена и се ангажира в предизборната борба на Социалдемократическата партия в Източна Германия. Вили Бранд умира на 8-ми октомври 1992-ра година в Ункел, близо до Бон.